Жената с главно Ж

Аз загубих баба си преди четири години, но снимката й все още стои на нощното ми шкафче и винаги ще бъде там. Искам и децата ми някой ден да я познават макар и много косвено . Тя е жената с главно Ж в живота ми. Всички ваканции прекарвах с нея на село и мога съвсем отговорно да заявя, че имах най-красивото детство, тя винаги ме защитаваше.
Тя се казваше Пенка Иванова Димова, нямаше средно образование, но от нея лъхаше простата и истинска любов и трудолюбие. Винаги я губех из къщата и двора и все питах дядо си “къде е баба”, а той ми отговаряше “вържи и един звънец, че да знаеш къде е”, тя готвеше най-простите манджи на света, а бяха най- вкусните, които задължително си топиш с пръсти хлебеца вътре. Баба беше диабетичка и всеки месец ходеше в Попово на лекар и ми купуваше боза и сладки неща. Няма да забравя как чакаше всички да си легнат на обяд и да заспят, а аз понеже не спя тогава често я засичах с пълна уста да тъпче сладко и като я хванех й правех забележка, а тя ми казваше “тихо”, Няма да забравя, веднъж ни сготви на мен и на дядо маджунена каша и седнахме да ядем и установих, че вътре има мравки, а тя каза: е нищо “това е маджунена каша, само че с мезе”.
Преди да я загубя, тя в продължение на седмица беше като в кома. Не реагираше на никого, а когато влязох аз тя се опита да ми проговори и понеже не можеше, се разплака. Гледката беше ужасна. Дори сега, когато ви пиша се просълзявам.
Моят искрен съвет към всички хора е: казвайте на любимите си хора, че ги обичате, но докато са живи.