Напръстникът на Баба Анка

Кого обичам най-много на този свят? Това си ти – моята баба. Ти от около 14 години си там горе, при Ангелите, но ти си най-добрият човек, когото познавам. Отраснала си в Балкана, в село Въглевци. От един голям, горд и силен род. Мама Ценка и татко Съби, братята и сестрите ми Ангел, Цанко, Пенка, Недка и Тотка. Защо ги изброявам ли? Защото човек тръгва навсякъде по света от корена си, от рода си, това е моята мая и моето тесто. Ако съм нещо на този свят, то е благодарение на теб.
Тръгнала си от беднотията. Учила си до 4 клас. Но беше една невероятна жена. Спретната, хубава, пееща народни песни. Пазя снимката където си с носията. Другата където си с приятелки. Пак с народни носии. После отиваш в търново като шивачка в една работилница. Пазя снимката ти, когато посрещате Цар Борис 3 в града. Въобще усета за хубавото го дължа на теб, защото ти ме отгледа. Пазя и ония невероятни картички от курортите, където те пращаха лекарите с твоята малка пенсийка. И обръщението : “Миличко детенце, или Теменужче.” Аз отговарях “бабче”.
Не е имало човек, с когото да се скараш или както казва майка ми: “Баба ти и на мравката път правеше.” Имала си някъде няколко жълтички. Но в квартирата където си била в Търново някой ти бръква в шкавчето и те изчезват. Винаги ти е било мъчно, че не ми остави нищо, дядо не ти е разрешил да отидеш в Радио София на конкурс за народни певци, не знае защо винаги си пеела и си ме отгледала като малка с най-голямата обич на света. Докато пиша пред мен са снимката ти с оная невероятна носия, ножичката и напръстника, този напръстник за мен е повече от изчезналите жълтички. Той ми нашепва: “Пази се, детенце, ти имаш голямо сърце, златна душа. Ние Балканджиите сме такива. Но сега хората са други грижи се за болните хора, пиши си книжките, но мисли повече за себе си. Гордея се с теб. Баба Анка.”
Тъжно ми е, че не съм кръстена на теб и на дядо си – Антоанета, но това си ми е моето вътрешно осъзнато име. Отиде си невиждаща. За човек който толкова много е обичал света, това е страшно. Просто лекарска грешка. От твоя живот разбрах няколко неща. Първо, че човечноста винаги побеждава, но малко таралежени бодли не са излишни за 2007 година в България. Второ, че ти бдиш над мен по най-невероятния начин, както и целият ти род от Балкана. Трето, че в България би следвало да има приз “За заслужила Баба”. Тъй като аз постигнах много в тоя живот благодарение на корена си и на теб. Докато пиша в главата ми звучи твоята любима песен “Я кажи ми, облаче ле бяло”. Когато ти си заета там горе се появява Гюрга Пенджурова – народната певица. Мисля че сте приятелки там горе.
Това да си жена е нещо невероятно. Да си майка е прекрасно, но да станеш баба, която да пътува всеки ден от Полски Тръмбеш до Велико Търново, за да помагаш на едно малко пухкаво и беззащитно създание, за да си стъпи на крачетата е подвиг.
Ние всичко правим за да си добре там горе. И зная, че ти виждаш всичко и твоя голям и задружен род. И мисля, че се държа достойно. А това, че помогнах на Джу, правнучката на дядо Ангел, твоят брат, когато нещата бяха страшни, показва, че кръвта вода не става. Бъди спокойна, аз ще направя всичко, за да си горда с мен, а когато ми е тежко, ще поглеждам напръстника и снимката ти. Малко вълшебство не е излишно!
С обич за теб.