Искам да се опитам да ви опиша каква баба имам аз, и дано да мога да изразя впечатленията си за нея пред вас. Не, че е моя баба, но тя е уникална жена.
Моята майка е в чужбина, често ходи там за известно време, понякога за по-дълъг период, според зависи. Когато майка я няма, тя се грижи изцяло за нас. Ние сме големи вече, но имам чувството, че тя дълбоко в нея ни мисли още за деца, и се грижи за нас като за малки. Тя трепери над нас, докато не се нахраним, отговаря на всеки наш каприз, грижи се за нас, а себе си оставя на последно място. Готова е на всичко за нас, когато й е трудно, никога не си го показва, за да не ни притесни. Тя е изумителна жена, работи, въпреки че е на 62 год., и никога не се оплаква, когато й е тежко, когато я боли нещо. Тя е добре, когато и ние сме добре. Аз мисля, че малко прекалява с грижите си към нас, защото покрай нас забравя за себе си.
Много съм й благодарна, за грижите, подкрепата и милото й отношение към нас.