За Моята Баба

През този истински женски месец – ту топъл и слънчев, ту студен и ветровит, е много подходящо да си припомним за нашите незаменими баби.
Това са жените, които са били до нас още от времето когато сме били твърде малки за да имаме спомени. Думата Баба винаги провокира в мен чувства на нежност и любов, правилни съвети и невероятно вкусни гозби.
Та нека се върна на историята за моята Баба Снежи! Тя е Най по всички критерии, просто Баба Мечта!
Не е възможно да й се обадя по телефона и да не чуя вечно лъчезарния й глас, сякаш годините са спрели за нея, сякаш малката й пенсия й стига да живее като царица, сякаш самото щастие се е настанило в дома й и не иска да си тръгне никога от там.
Тя е една малка пълничка бабка, много сладкодумна и вечно усмихната. Има страхотно чувство за хумор и е особено ефектна когато използва модерни фрази като "споко" или "i love you".
Колкото и да съм напрегната от забързания ни начин на живот, отида ли поне за малко в дома й, цялото напрежение се изпарява от мен. Независимо дали я гледам как плете топлички пуловери за правнуците, или как успява от малкото неща да сътвори най-вкусната манджа на света, или просто да си пийнем по едно кафенце – при нея всичко се получава добре. При баба винаги е хубаво.
Въпреки модернизирания ни начин на живот, съветите на баба са вечни. Понякога имам чувството, че тя се е климатизирала към днешния ритъм много повече отколкото някои млади. Цяло чудо е как с малката си пенсия от 100 лева успява да преживее и винаги да има с какво да ме нагости и зарадва.
Доколкото чувството й за хумор – то заслужава отвсякъде отличен! Баба ми е жена отгледала двама сина, много внуци, а сега вече и правнуци. Борбена личност с мек характер и голямо сърце. Истинска жена, пред която дори и времето е неспособно да сломи жизнения й характер. Винаги ще я обичам за това че съществува, за това че е до мен в трудните моменти, за това че понякога забравям колко ми е дала и колко много се нуждая от нея.
Едно голямо БЛАГОДАРЯ за теб, Бабо!