Различна от другите баби

Моята баба е родена в началото на миналия век, през 1927 година. Повечето сегашни баби са родени тогава, но моята баба изглежда различна от другите баби! През онези тежки времена, през които е била млада е успяла да завърши 3-ти клас, което в днешно време ще рече 7-ми клас. За повече учене не е имала пари. Родителите й са били бедни, а училището е било в друго село в съседство с нейното. Разказвала ми е как зимата е ходела пеша на училище по 6 километра в едната посока и обратно след училище. Не са имали обувки, а са носели нещо като опинци, само че не са ги правили всяка година от кожата на прасето, а през няколко години. Когато е спряла да учи е започнала да работи като е носела тухли за построяването на нова сграда на училището, в което е учила. Изобщо това са такива трудни години и времена, че ако сега на някой му се наложи на 13-14 години да прави такива неща – сигурно би се побъркал.
На 19 години баба ми се влюбва в един млад мъж, който обаче живее в София (а аз пропуснах да кажа, че тя е от кюстендилското село Стенско). Връзката им не може да бъде осъществена, защото моят пра дядо – баща на баба ми не бил съгласен тя да замине за София. Тогава баба ми изживяла първото истинско страдание по някого. Тя ми е казвала, че нищо не й е било по-трудно от това да преживее любовта си. Връзката им продължила с писма, но за кратко. След година вече горчивият спомен бил отминал и баба ми изобщо не искала да мисли за мъже, било й достатъчно 1 година страдания.
Не щеш ли, в селото се появил нов електротехник. Начетен мъж от съседно село (Ръждавица). Висок 2 метра(по думите на баба ми). Вечер се организирали седенки с млади хора на мегдана на селото, там баба ми се запознала с този мъж. Не минало много време и баба ми разбрала, че пак е влюбена! Единственото нещо, в което се е осъществявала връзката им е било просто говорене. Не са имали никакъв друг контакт. Една вечер на седянката въпросният мъж казал на баба ми "утре идвам за тебе!" и си тръгнал. Баба ми имала още 2 сестри – една по-малка и една по-голяма. Тя им споделила, но я било страх да каже на родителите си. На другата вечер баба ми вече била събрала багажа си в един мукавен куфар и чакала. Появил се бъдещият ми дядо с едно колело (било е модерно тогава и много малко хора са го имали) и тя се метнала на колелото и тръгнали към селото на дядо ми. После историята става много драматична и дълга и мисля да ви я спестя.

Трудния живот на баба ми никак не приключва с омъжването за дядо ми. Всичко било "розово", появила се майка ми – единственото дете на баба и дядо. Дядо ми продължавал да е електротехник, а баба ми работила в тогавашното ТКЗС (селското стопанство). Един ден майка ми паднала от един камион, с който ходили на бригади и се оказало, че тежко е навехнала крака си. Дядо ми я завежда в Пирогов и от там започват нови мъки за баба ми и майка ми и въобще за цялото им семейство. Налагат се много операции. Заразяват я с хепатит при преливане на кръв – въобще кракът й става дебел на половината на другия. Когато вече се възстановява и се прибира в селото е изпуснала абитуриентския си бал и преживява всичко много трудно. Баба ми е била човекът, който не е спал денонощно за да бди над нея. Когато вече всичко се поуспокоява след 1 година, Нов удар на съдбата сполетява баба ми и семейството й – дядо ми отива на работа и не се връща, получил е инфаркт и е починал. Това е страхотен шок, защото остават две сами жени – майка ми не е можела да работи още след операцията, а баба ми е взимала по 1 лев на ден надница.

Въпреки тежкия живот, който е имала, аз познавам моята баба като една съвременна жена. Отгледала ме е от бебе, както мен, така и брат ми. Винаги много е помагала на семейството ни. Раздава се! Когато отида при нея и очите и греят от щастие, а в гласа и се усеща едно радостно звънене!
В момента страда от остеопороза! Много ми е жал като я гледам само да седи и да не може да стане и да си направим разходка из селото, както правехме като бях малка. Но за жалост животът не винаги е добросъвестен и не винаги става така, както искаме. Всяко едно пожелание, което си намислям като духам свещичките от тортата за рождения ми ден е свързано с баба ми. Ако може поне 1 да се сбъдне!
Изпращам ви няколко снимки. За жалост нямам стари снимки на баба ми, за да ви покажа каква хубава жена е била. Сега седи на стола, закована от остеопорозата и от всичките мъки, които е преживяла. На едната снимка съм снимана аз с нея.
Пропуснах да ви кажа – аз нося името на баба ми – Лили!!! И за мен това е изключителна гордост!