Госпожа стихийно бедствие

Въпросната ми любима баба се казва Гюрга Кънева и е родом от Сандански, но всички я познават като Галя Кънева и живее в София от и аз не знам от колко години. Баба Галя е на 74 години и макар вече малко по малко да и проличават външно, вътрешно тя самата казва, че не се чувства стара.
Родила е три деца – майка ми и двамата ми вуйчовци, и в момента помага активно в отглеждането на шестия си внук – аз съм най-голямата, следва брат ми Никола на 22, братовчедка ми Габриела на 16, нейния брат Никола на 9, братовчед ни Кристиян на 5 и съвсем пресничкия Валентин на един месец. Не мога да кажа до колко е помагала на майка ми, но само фактът, че 10 години сме живели при нея и дядо ми говори сам по себе си за оказаната подкрепа.
Аз лично бях свидетел, и сега съм, на помощта, която дава на вуйните ми в отглеждането на техните деца и няма граници бабината сила и обич. И днес, когато случайно звънна на вратата или по телефона, тя е щастлива, че ме вижда или чува, готова да ми даде съвет, пълна с всякакви истории от нейния живот и живота на фамилията ни, които ми разказва на чаша ароматно кафе и цигара. Дядо и до ден днешен с умиление я нарича “моето момиче”, макар, че той вече е на 80 години, забравя и недочува, а тя само му се кара, че е като малко дете – такава си е моята бабет. И без много колебание мога да я нарека “г-жа стихийно бедствие” по постановката с участието на неповторимата Стоянка Мутафова. Бабет не си поплюва, на семейните събирания посръбва уиски – друго не й понася, а в летните жеги се охлажда с биричка. Много неща съм научила от нея и продължавам да уча – наред със стихчета и песни. На 4 годишна възраст съм рецитирала “жив е той, жив е”, защото тя това ми четеше вечер преди да заспя, тя ме научи да играя табла и белот. Когато нашите ме ядосат отивам на нея да се оплача и тя твърдо застава зад гърба ми ако вижда че съм права, или ме успокоява и ми показва къде ми е грешката и макар да съм голям инат, успява да ме склони да се извиня и да потуши свадата.

И няма спиране тая жена, понякога чак да и се ядосаш. Сама реши да размества нещо в кухнята и падна та си пукна прешлен, ама не иска да я заведа на лекар, че братовчед ми щял да дойде от училище и нямало кой да му сложи да обядва.
Пък не можеш й надви, нали е лъвица, не се дава. Поизмъчи се докато й мина, и сега пак си е свежарка, навежда се без проблем, хваща бебока и го къпе без проблем и притеснение, с размаха на професионалист.
Прекланям се пред нестихващата й сила и безкрайната й любов, събрана в добро сърце наред с грижата и тревогата за всеки един от нас, а по последни изчисления сме 14 бройки – малки и големи, само най-близките.

Такава е накратко моята бабет – шумна и весела, грижовна и мила, строга и справедлива, ранима, но никога слаба.

Искам всички да знаят колко много обичам бабка, и, че в момента дори се просълзявам от умиление, но върху електронното писмо не могат да покапят сълзите ми на радост от факта, че си имам най-печената и страхотна баба на света.