Царева

Казвам се Жела Тинкова, реших, че това е нещо, което мога да направя последно за моята баба.
За съжаление за последните шест месеца загубих любимите ми баба и дядо, които обичам много. И двамата бяха чудесни хора, на които се възхищавам. Баба се казваше Царева, наистина малко странно име, но много старо и с голяма история. Баба беше учителка по литература, но пенсионерка от много години.
тя ме е изгледала от 2 месечно бебе до почването ми на училище. Аз сега съм на 20 години. Винаги ме е разбирала за всичко, с нея съм споделяла най-големите ми тайни, които не съм си и помисляла да ги кажа на родителите ми, защото тя ме е подкрепяла за всичко повече от тях. Всяка седмица задължително 1 ден съм прекарвала с нея и дядо. Правили сме си банкети само ние тримата, вечери, и всичко което можете да си помислите, ходили сме заедно на море. Преди 2 години беше и моята абитуриентска, бяха толкова щастливи, баба ме гледаше като принцеса, след това като ме приеха студентка беше най-гордата баба.
Винаги се е гордяла с мен както и аз със нея. Винаги тя първа ми е честитила рождените ми дни. Когато получих първата ми заплата от работата, която бях почнала я заведох на ресторант, беше толкова щастлива.
Мога да разкажа и напиша още много, много и то само хубави спомени свързани с нея, няма нещо лошо, което да се сетя за нея.