Скачени съдове

Казвам се Борислав Бориславов Станимиров, на 9 години от гр. София.
Имам си две баби – баба Данче и баба Цанка и една прабаба – Николина. И трите живеят в София.
Помня и майката на дядо – баба Недка от село Негован.
Живея заедно с баба Данче. Тя много се грижи за мен, но и често ми се кара. Обичам всички, но най-хубаво ми е, когато съм при баба Цанка.
Гостувам й всеки петък, събота и неделя и всяка ваканция. Аз й помагам в домакинската работа, а тя на мен за уроците в училище. Често ми казва, че четири ръце са повече от две и, ако искам да имаме повечко време за игри и развлечения заедно, трябва да си помагаме взаимно.
Понеже в къщи нямаме компютър, тя ме води в интернет клуба . Заедно с нея ходим много често на лифта Симеоново – Алеко, на куклен театър, на опера, на парадите за 3-март и Гергьовден.
На по-миналият празник Коледа бях участник и в предаването “Кой е по, по най”. . Там рецитирах едно стихче съчинено от самата нея. Бате Енчо и публиката много го харесаха, а аз бях много горд със своята баба.
Искам да ви разкажа за една случка, която ще помня и разказвам на своите внучета. През лятото решихме да отидем на Витоша и да се качим от Драгалевци на открития лифт.

Бяхме участници и в най-дългото Великденско хоро. Всичко беше хубаво, но когато потеглихме, баба се уплаши много да не би да изпадна от седалката. На всичко отгоре за няколко минути спря и тока, когато бяхме на много високо. Защо се страхуваше за мен не знам, макар, че й казвах, че с мама и тате сме се качвали много пъти. Е слезнахме на междинната станция и се върнахме пеш през гората. Беше ни много хубаво, но баба не пожела да отидем втори път там.
Вече си ходим само на кабинковият лифт. Още същият ден тя описа случката в рими. А и още нещо. Тя ходи с очила, ама винаги ги забравя като сме в магазина. Караме да й чета етикети и цени, а в къщи разни рецепти и нейните стихотворения, а пък намигва на мама и тате. Без да усети я чувам като им казва, че така ме кара по лесно да свиквам с четенето.
А за математиката не ме кара да решавам задачи на лист, а смятаме кой от кой с колко години е по-голям и други интересни задачки. Обичам я много, защото ми разказва за своите баби и затова, че и тате когато е бил малък е обичал своите баби и дядовци.
Баба Цанка на 31 март ще навърши 56 години. Да ми е жива и здрава още толкова.

– МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, БАБЧЕ!
СТИГА Й ДА ЧУЕ
И ГОРЧИВОТО СИ ХАПЧЕ
ТЯ ВЕДНАГА ЩЕ ИЗПЛЮЕ.

ВСИЧКИ БАБИ СА ПО МАЛКО “ОТКАЧЕНИ”
С МОЯТА СМЕ РЯДКО ЧУДО.
ДВАМАТА СМЕ КАТО СЪДОВЕ СКАЧЕНИ,
ЩОМ СМЕ ЗАЕДНО НЕ ЩЕМЕ ДРУГО!