В детството на всеки човек несъмнено се крие споменът за неговата баба, която му е приготвяла разнообразни вкусотии, изненадвала го е с подаръци за Коледа, четяла му е приказки вечер преди лягане. Тези скъпи, безценни спомени, чийто главен персонаж е нашата баба са неизменно в съзнанието на всеки от нас и ни изпълват с безкрайно чувство на обич и благодарност към жената, дарила ни с толкова много любов.
В моето съзнание често изплува образа на баба ми, която преде на вретеното и ми разказва най-невероятни истории за смели юнаци, които спасяват принцесите от триглави змейове и хали – истории, в които винаги накрая побеждава доброто, дори и когато всичко изглежда загубено. Именно това е и основната мисъл, която помня от баба си : “Дори когато изглежда, че всичко е загубено се появява светлинка, която ни показва правия път.“. Моята прекрасна баба ме е научила на толкова много неща. Освен, че е прекрасна кулинарка и приготвя ястия “за чудо и приказ”, тя плете толкова хубаво, умее и да шие и бродира.
Тя е невероятна – Баба “Мечта”. За мен обаче най-ценни си остават нейните нравствени съвети, изпълнени с такава дълбока мъдрост. Благодарна съм на съдбата, че имам такава природно интелигентна баба.
Тя е цяло съкровище. И днес, когато имам проблем отивам при нея за съвет, защото знам, че с дългогодишния си жизнен опит и дълбок психологизъм, тя може да ми даде най-правилния съвет. Пожелавам на всички хора на света да имат щастието да имат баба като моята – великодушна, честна, почтена, винаги готова на всеки с каквото може да помогне!
Баба ми се казва Станка Димитрова Гатева от град Главиница, област Силистренска.