Баби...

То и в песента е казано – “Имате ли стари баби, дръжте ги за вас!” Синът ми е убеден, че трябва да ги пазим за себе си, разбира се, защото бабите готвят най-хубавите манджи. Тук е мястото да уточним – зависи от случая. Има баби и баби.
Тая на съпруга ми беше тарикатка и бандитка – люто мразеше зет си, моя свекър, командереше наляво и надясно и не даваше копче да й се каже. Тя оженила родителите на мъжа ми, тя ги развела. Като се каже “баба Недка” и си спомням как си шушукаше с мъжа ми и свекърва ми, и се млъкваше веднага, щом влезех в стаята. От ей такива интриги и простотии аз ходех по улиците на София, чувствах се ужасно сама и плачех. Душата ми остаря от проклетия бабишкундел. Бяхме младоженци, а те двете с ревнивата ми свекърва току присосваха през стаята ни, “да намерели нещо в гардероба”.
А не беше необразована жена. Всички в семейството на моя съпруг са с висше образование. Емоционалната им култура, обаче, бе на нивото на третия свят: като дете мъжът ми е бит от баба си и от вуйчо си едновременно. Можете да си представите какви отношения е имало между бабите на съпруга ми – и двете инати, и на двете ни да им вземеш, ни да им дадеш.
Впрочем, в едно писмо свекървата на свекърва ми пише: “... втор път дойдох, – марш в хотела, срам пред хората, но няма скрито”... Ясно е, нали?

... Моята рождена баба Донка бе живяла само на село и работила в селското стопанство. От тежък труд, беднотия и лишения бе ослепяла и въпреки това плетеше вълнени чорапи, готвеше и се грижеше за един куп домашни животни. Освен всичко друго, всяко лято ние, четиримата й внуци, играехме из двора и правехме бели. Аз не помня да се е карала с някого. Никога не е вдигала ръка срещу някой от внуците си (не че не го заслужавахме!) Двамата й зетьове – баща ми и свако ми, я обичаха и обожаваха храната, която тя, сляпата, готвеше. Когато баба ми почина, моят баща, иначе спокоен и уверен човек, плака с глас. От тази жена аз се научих да меся, да готвя някои ястия, защото я гледах как го прави и ми бе интересно. Запомних как слагаше отворената тенджера с готовата вече боб яхния във фурната “да хване корица”. Палачинките, които заливаше с ухаещо топло прясно мляко. Милинките, които вдигаха пара под домашно тъканата кърпа. Курабийките с аромат на лимонова кора...
Получаваше цифром и словом 50 (петдесет) лева пенсия, и пак й стигаше да ми купи вафли от магазина. Беше ласкава и добра баба, такава, каквито са бабите в детските книжки... Както виждате, зависи от човека. Има баби и баби.