Те винаги са заедно. И за разлика от много други гурбетчии, никога не забравят да се върнат у дома. Сигурно се гордеят, че са българи.
Наистина не ги чакат на летището, но ги посрещат с цъфнали клони и килим от пъстра иглика. И всички очакват новината, че са дошли. Хората се питат къде точно са ги забелязали и дори поемат на пътешествия, за да ги видят.
Те носят добрите вести и бебетата. И точно в деня, когато отново си пожелахме 300 бебета повече за тази година – 300 нови цъфнали усмивки, 300 нови надежди и 300 сбъднати мечти. Ги видях.
Щъркелите, разбира се.
Може би вече сте ги видели, ако не сте, разходете се на чист въздух около някой водоем. Най-вероятно ще ги откриете именно там, въпреки че в днешно време и щъркелите използват електроенергията и често избират да гнездят по високите лампи на магистралите. Върху този факт би трябвало да се замислят шофьорите, дали пък дългокраките не заработват като наблюдатели за превишената скорост и алкохолни изпарения на пътя?
Но всички, които посрещат щъркелите, като предвестници на хубавото време, свалят мартениците и закичват плодните дръвчета, пожелавайки си нещо.
Вече в центъра на София има няколко такива дървета, които са хванали здраво в клоните си надеждите на хората за по-добро бъдеще.
Има ли такова щастливо дърво и на вашата улица? Има ли щъркел във вашия район?