Бабче

Часът е осем сутринта. Тихи стъпки, леко потропване и едва забележимо шумолене се промъкват в съня ми. Протяжно, но предпазливо скърцане и потракване вплитат познати нишки от действителността в шарения поток от съновидения. Виждам топли, слънчеви лъчи, или пък ги усещам? Но те не са така ярки, както обикновено, а са меки и ласкави. Усмивка. Нима слънцето ми се усмихва? Дълбоки, нежни очи, от които струи доброта и някакво симпатично нетърпение от очакването на нещо хубаво. Нима слънцето ме гледа? Но какво би могло да очаква с нетърпение едно слънце? Не би ли трябвало да бърза по пътя си?

Какви силни и мъдри очи има то, вдъхващи безгранично доверие и толкова познати. Оглеждам се в тях и виждам детството си. Виждам коледните празници, усещам почти осезаемо аромата на елха, свещи, баница, всякакви сладкиши и коледни ястия.
Виждам цветя, но аз ли ги подарявам на някого, или някой ги подарява на мен? Няма значение, толкова е хубаво! Виждам рожденни и именни дни. Чувствам приятно нетърпение от присъствието на подаръци. Дали този път ще има плетени от бабчета чорапки? Имам толкова много, но винаги безкрайно им се радвам. Чувам приятната феерична глъчка на познати гласове, с която съм отраснала. Чувам весел смях. Чувам строги, но изпълнени с доброта напътствия. Толкова ми е хубаво! Чувам топъл, изпълнен с надежда глас, но думите се разтапят в реката на сънищата.
Заслушвам се по-внимателно пробуждайки се. Образите, които виждам, стават все по ясни. Виждам дълбоките, нежни очи. Виждам грижовната, ласкава усмивка. Усещам омайният аромат на сутрин, на топлота и парфюм. Виждам стаята си, виждам бабчето си, стоящо усмихнато до леглото и чувам нежният, изпълнен с надежда глас да казва "Баби, будна ли си?".

Посветено на моите бабчета:
Ганка Лилова Вуткова, родена на 29.01.1940
Маргарита Тошева Йорданова, родена на 20.05.1938

 

Снимка: Никола Йорданов