Снимка: istock
Понякога децата задават въпроси, на които родителите се смущават да отговорят или им отнема много време, докато измислят подходящ отговор. Но за детето е от изключителна важност да получи отговор на въпросите си, и то от най-големия авторитет в живота му – неговите родители.
Друго важно нещо в такава ситуация е, че децата не обичат да им се присмиват на въпросите или пък да станат обект на шеги. Колкото и да ви се струват смешни въпросите им, отговаряйте сериозно, въздържайки смеха си. Вижте няколко примерни варианта как да отговорите на някои от най-често задаваните смущаващи и неудобни въпроси от децата.
Откъде идвам аз?
Може би най-често задаваният детски въпрос. На него е важно да отговорите искрено, без да навлизате в детайли. Примерен вариант за отговор:
„Когато хората се обичат, те се прегръщат и целуват. Татко предава от своите клетки на мама и те се събират с тези на мама. Така в корема на мама започва да расте и да се развива бебето. То е съвсем малко и започва да плува в корема. Постепенно почва да расте и един ден, когато няма повече място в корема, се ражда.“
На по-големите деца може да разкажете фактите за спермата и яйцеклетките.
Защо момчетата и момичетата са различни там, долу?
Опитайте се да им обясните спокойно, без да се притеснявате от тази тема. Имайте предвид, че интересът на децата към гениталиите е съвсем естествен.
„Различията ги има, защото така се раждат децата. Момчето се ражда с пенис и два тестиса, а момичето с вагина и матка – специално сакче, в което някой ден, когато момичето порасне, ще отгледа своето дете в него. Момчето и момичето порастват, влюбват се и решават да имат дете. Те се събират като парчета от пъзел. След това се ражда бебето.“
Защо се карате?
Децата подсъзнателно се чувстват виновни, когато родителите им се карат. Ваша е отговорността да убедите детето, че то няма вина за вашите спорове и кавги.
„Хората се карат и спорят, защото невинаги споделят еднакви мнения по дадени въпроси. Децата спорят, родителите също понякога спорят. Но винаги се сдобряваме, защото се обичаме. И двамата обичаме теб.“
Защо тази жена е толкова дебела?
Не шъткайте на детето, когато ви попита за човек, който му изглежда странно и различно, защото това би довело до създаването на нетолерантно отношение у него. По-добре реагирайте спокойно, с отговор:
„Всеки човек е различен. Хората могат да бъдат високи, ниски, дебели, слаби. Понякога хората изглеждат различно, защото са болни. И ти може да ги обидиш, когато ги сочиш и показваш тяхното различие. Ти не трябва да ги сочиш с пръст. По-добре ме попитай за тях по-късно, когато сме сами, за да бъдеш сигурен/сигурна, че няма да ги обидиш с думите си.“
Кого обичаш повече – мен или сестра ми (братче)?
Братята и сестрите често се конкурират и състезават за обичта на родителите си. Това е съревнование, което се среща във всяко семейство с повече от едно дете. Затова не е добра идея да показвате за пример едното дете пред другото или да казвате, че обичате повече едното дете, защото се справя по-добре в училище. Родителската любов не зависи от постиженията на децата и затова не го използвайте като пример, за да се опитате да ги стимулирате в нещо.
„Вие сте различни и нашата любов към вас се изразява по различни начини. Но ви обичаме еднакво, така както вие обичате мама и татко еднакво. И двамата сте най-важното за мен!“
Ще ме заболи ли от доктора?
Колкото и да е неприятно, понякога посещението при лекаря е наложително. Постарайте се да го обясните на детето, но без да го наричате страхливо или пък да му се подигравате, че е изплашено. Вие също не обичате да ходите на лекар, нали? Не би ви било приятно да ви се подиграват за това.
„Докторът не иска да те нарани. Неговата работа е да се пребори с бактериите и болестите. От това може малко да заболи, но без това няма да оздравееш. Когато бях болен/болна, на мен също ми биха инжекция. Бях уплашен/а, но се справих. И ти също ще се справиш!“
Ще умра ли? А ти?
Не лъжете децата за смъртта. Те могат да приемат истината.
„Хората, животните, растенията, всички умират един ден. Това е природен закон. Той означава, че има място за всяко същество на тази земя. Но един ден всички умираме. Но това няма да е скоро. Аз ще почина, когато съм много възрастна, като баба, а ти ще си пораснал голям/а, като мен сега. Ще имаш твои деца. После те ще пораснат, ти ще остарееш и ще си отидеш. Но сега те очаква един прекрасен и дълъг живот, пълен с открития и приключения!“
Защо на теб ти е позволено, а на мен не?
Не се притеснявайте да признаете, че вие не сте идеални и че също правите грешки. Важно е децата да разберат, че те не бива да копират родителите си във всяко едно нещо.
„Това, че аз пуша или понякога седя твърде дълго на компютъра, не означава, че е добре за мен. Но аз не искам ти да повтаряш моите грешки. Това са вредни навици, от които аз искам да се освободя, за да стана по-добър човек.“
По материали от Brightside.me.
Снимки: iStock