Пепеляшка

Моята баба има много интересна история, но за съжаление тя вече не е сред нас. Тя е родена през 1932 г. Казва се Елена и аз съм кръстена на нея.
Имала е нелек живот. Като много малка нейната майка се разболява и я оставя сираче. Нейният баща се жени повторно за жена, която също малко по-късно се разболява и ги напуска. Той обаче се жени за трети път, за жена, която била много лошо настроена към баба ми.
Тя е била като мащехата от Пепеляшка. Тази нейна мащеха имала също така едно момиченце, което било най-важното за нея, а баба ми играела ролята на прислужница. Трябвало да става рано, да готви, да чисти, да храни добитъка, да ходи в гората за гъби и всякакви такива неща, а тя била малка – може би някъде около 12-13 години. Нейният баща скоро се разболял и я напуснал, а с това започнали и нейните мъки. Всеки ден я тормозела мащехата й, карала я да ходи сама в гората.
И един ден баба ми както си събирала гъби видяла, че започнало да се мръква и тръгнала да се прибира, но забравила в гората ножчето, с което отрязвала дръжките на гъбките. Прибрала се тя и мащехата й щом разбрала й казала да не се прибира, докато не го намери ножчето иначе щяла да и отреже главата. И за да я стресне й подпряла главата на един пън и замахвала отгоре с брадвата. Баба ми тръгнала да го търси, но било тъмно и тя знаела, че няма да може да го намери. Тогава срещнала овчарят, който се прибирал от гората и я попитал на къде е тръгнала толкова късно. Тя му обяснила и той я закарал у дома и се накарал на мащехата й, как може да я кара толкова малка да ходи из гората да търси едно ножче. Тя я прибрала.
Но от ден на ден животът й ставал все по-труден. Тя пораснала вече, била и много хубава и имала невероятен глас. Учела е даже с известната вече певица и ако не се лъжа това беше Калинка Сгурова. Имали са прослушване за изпълнител и нея са я одобрили, но не са имали възможност и не са я пуснали да стане певица. Но тя все още до ден днешен си пееше хубаво.
След това е срещнала дядо ми, харесали са се и са се оженили. С мащехата си долу-горе са променили отношенията си, но пък се имаше много с доведената си сестра.
И така това беше нейната история, която наистина е тъжна и прилича на приказка.
Това беше моята мила баба Елена, която винаги помагаше на хората и на всеки правеше само добро.