Спомням си малката стаичка, в която спяха моите маминка и дядо – топла, чиста, спретната и бяла ... най-уютната!
Спомням си прегръдката на моята маминка, когато ни посрещаше на селската порта ... най-сърдечната!
Спомням си-лятна вечер, щурчетата свирят, жабите квакат, аз съм в скута на моята маминка, а тя ми разказва за своя живот и ми дава напътствия ... най-ценните!
Спомням си, дори още усещам аромата на бабините катми, мекици и сладка ... най-вкусните!
Спомням си как светлината на огъня от печката играе по тавана на топлата стая, а маминка разказва приказки ... най-интересните!
Спомням си семейните вечери, с почти целия род, как моята маминка ни обгрижваше всички, суетеше се безспир около нас и винаги намираше сили за усмивка ... най-благата!
Спомням си как навън вали сняг и духа бурен вятър, аз отново съм в скута на маминка, а тя ми гали косата ... най-топлата ласка!
Спомням си нейната сякаш неизчерпаема енергия, нейната непоколебима вяра в доброто и успеха, нейното пословично трудолюбие, нейното необятно сърце дарявало и продължаващо да дарява любов на 6 деца, 11 внука и вече 13 правнука ... !
Това е моята маминка – винаги с усмивка и поглед устремен напред, въпреки трудностите и трагедиите, които е преживяла. ЖЕНА, от чиято същност струи доброта и всеотдайност. В нейното сърце и дом винаги има място за всички. Казва се Радка и днес тя е на 82 години.
Всяка моя среща с нея ми дава сили да продължа напред...
Благодаря ти, мила маминке, за нежните грижи, за всеотдайната любов, за топлите ласки, за безценните спомени.
Прекланям се пред теб и много, много те обичам!