Пътеводна светлина

Нейното сърце е моето сърце, нейният живот е моя живот.
Тя е жива – жива съм и аз. Тръгвам, но винаги се връщам, за да видя най-красивото... сребро в косите й.... да усетя най-топлото... нейната прегръдка... да ме погали най-доброто... нейния поглед... да получа най-безценното – нейния съвет. Не жена... а светица. И тъй като виждаме това което се отразява, а вярваме на това, което виждаме, то животът ни зависи от този, който ни осветява пътя...
Това е тя, моята пътеводна светлина!
Обичам те, бабче !
Щом сме двама, страшно няма!