Лазаровден и Цветница са винаги в последната събота и неделя преди Великден. На този ден християните си спомнят как Иисус Христос е възкресил Лазар и му е казал: Лазаре, излез вън!
Но наред с това на този ден празнуват и девойките. Те се обличат в празнични носии, накичват се с цветя и обикалят къщите, за да възвестят за Лазаровото възкресение и пролетното разцъфтяване. Този момински ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие. Лазарките танцуват и пеят своите песни, като символ на преминаването им в друга социална група – тази на жените. От този ден нататък те могат да се момеят, да ходят по хора и сгледи, да си намерят момък и да се задомят.
Две от лазарките танцуват характерен танц, а останалите пеят, разделени на две групи. Имат песни за всяко социално положение – за неомъжена мома, за ерген, за млада булка, за млада майка, за стопанката на къщата и за стопанина, и естествено за децата. Те поставят кърпа на рамото на този, на когото ще пеят за здраве и щастие.
В песента се изричат благопожелания. Ето един пример за наричане на ерген, в който лазарките му предвещават скорошно задомяване.
Чернооко ергенче, Лазареее
на пологи седеше, Лазареее
малка мома мамеше, Лазареее
приди, моме, престъпи, Лазареее
Ке ти дадем ябълка, Лазареее
Не й даде ябълка, Лазареее
Най я дома заведе, Лазарее
Лазарките пеят песен за всеки от семейството, а стопаните им дават яйца. В днешно време освен това ги черпят с бонбони, сладки, дават им пари.
И когато си тръгват от дома лазарките запяват:
Останси, Стано, с богом са,
от малки моми Лазарки.
Така те пожелават Бог да бъде с този дом и да благославя живеещите в него във всичките им начинания.
Лазарки
Лазаруване
Интервю с лазарка