Звездичка

Често влизам в приятелски спор с майка ми и сина си, коя от нашите баби е най-добра. Усещам силната духовна връзка между двама им и много често в съзнанието ми изплуват спомени от моето детство.
Искам детството си обратно! Искам го, за да изживея отново 5-6 от най-щастливите си години. Да усетя пак обичта, всеотдайността и ласките на моята баба Стаменка Петрова Ласкова. Макар, че вече съм на Христова възраст, мога да разказвам с часове за нея.
Моята майка е най-малкото, четвърто дете на баба и дядо. И когато сме се родили с брат ми, те вече са били пенсионери. Помагали са много за отглеждането ни на родителите ми. Разликата във възрастта с брат ми е само 1г. и 2м. На всичко отгоре мама ме е раждала със счупен, гипсиран крак.
Като малък съм бил много болнав. 2-3 дни на детска градина, в болница, отново на градина и пак в болница, така само за година 3-4 пъти. И това, което вече си спомням е, че баба и дядо са се зарекли, независимо дали са болни, или здрави, само да са живи ще ме гледат у тях. Помня, защото тогава започна и трая няколко години моето царуване.
Някога баба е работела в транжорна работилница на подуенски пазар. Мощна електрическа месомелачка й отрязва пръстите на едната ръка. Много борбена и с помощ от дядо, вуйчовците, леля и мама постепенно се възстановява и привиква да върши отново домакинската си работа. Готвеше, шиеше на машина, переше/на ръка/, теглеше и точеше баница. Не можа да се научи само отново да плете. Колко ли й е струвало всичко това?
Дядо страдаше от задух и ходехме тримата често на почивка в Сандански и Вършец. Когато там получавах пристъп, ме водеха на лекар, купуваха ми лекарствата, но не казваха на мама, за да не се притеснява.
Аз не си спомням ясно за земетресението през 1977 г., но баба ми е разказвала как ми е правило впечатление, че водата от аквариума с рибките се е разплисквала и на въпросите ми защо всички хора излизат навън са ме лъгали, че ще ме водят на манифестация, за да не се страхувам.
Ние живеем в ж. к. Сердика, а те в ж. к. Гоце Делчев. Имали сме “Запорожец”. Посред нощ родителите и брат ми са дошли да ме вземат и да отидем за по-безопасно на село, при другата баба. Поканили са баба и дядо да дойдат с нас, а баба отговорила, че както те са дошли за своето дете, така и тя ще остане до своите /живяли са в един блок с вуйчовците и леля/.
Купуваха си с дядо една карта за цялата градска мрежа – 5лв. Сутрин дядо ме водеше на разходка докато баба сложи ред в къщи, а след обяд тръгвах с нея.
Имах си и една любима нейна гозба, която и сега си я приготвям, защото е много лесна. Смлени домати, лук, чесън, много магданоз, малко олио се задушават докато остане на мазнина, след което чуквам яйца и готово. Правеше ми и мързелива баница от изсъхнал хляб. Маха корите от филиите, подрежда ги в тавата и ги залива с мляко, сирене и яйца.
Разказваше ми за живота и смъртта много простичко, но мъдро. Човек прилича на растение. Даваше ми пример с домат. Когато поникне, цъфне и доматчето е зелено е детството. Докато зрее е младостта, а презрелият домат е вече старец. От семенцата се раждат отново деца. Но никой не живее вечно.
Когато човек умре, душата му се превръща в звездичка и бди над обичаните си хора от небето, а тялото му на гълъб, за да могат внучетата да го усещат по-близо до себе си.
Баба почина и аз слагах трохички и вода на перваза и вярвах, че гълъбите долетели на прозореца са моите обичани баба и дядо. Вечер гледах и все още поглеждам звездите и очите ми плуват в сълзи, а в душата ми изплуват незабравимите спомени от моето детство.
Какъв ли дядо ще бъда?