Средата я променя

Моята баба, едва ли ще ми стигнат дните до края на месеца, за да Ви опиша какво щастие е че имам МОЯТА БАБА...
Всеки ден будейки се, благодаря за това, че я имам.Тя се казва Цветана Иванова Иванова на 79 години от гр.Пловдив. По стечение на обстоятелствата майка ми и баща ми са починали и единственият родител, който имам е баба.
Въпреки нейната голяма загуба – да загубиш дете, според мен, е едно от най-големите нещастия, та въпреки това и въпреки, че е с два прекарани инсулта и куп други болежки, моята баба е с непоклатим дух! Сега живее при нас в Бургас и даже има сили да се грижи за своята пра-внучка... Тя е помагала много на майка, за да ни отгледа и сега продължава да предава възпитанието и добрината си на моето дете. Не можете да си представите радостта и пламъкът в очите и когато говори и разказва приказки на пра-внучка си - гледката е несравнима, трогателна и ме връща към моето детство, изпълнено с неповторими преживявания и вълнения подбудени именно от разказите на Моята баба.
Моята баба е от потекло с голяма история! Нейният дядо е бил третият кмет на Пловдив, а от майчина линия има връзка с рода на Васил Левски. Мисля и даже съм убедена, че именно там някъде се крие причината МОЯТА баба да носи такъв дух и да се бори с трудностите, които живота и поднася.
Ето сега на 79 години, тя живее в един съвсем различен свят от този на нейните връстници – тя е сред млади хора и средата я променя, Тя се променя, защото го желае! А разбира се желанието и да е с нас е над всичко и въпреки, че променя навиците и донякъде мисленето си, тя си остава Моята баба с неповторим “аристократичен дух”.
Какво мога да кажа...Думите са безсилни да изразят чувствата ми и все пак...
ОБИЧАМ ТЕ БАБО и с цялото си сърце ти БЛАГОДАРЯ!