Сутрешна капка роса

Аз я помня и никога не ще я забравя. Тя беше, е и винаги ще бъде част от мен и от това което съм.
Безбройни са нещата, на които ме научи, с които ме дари... А какво по-хубаво от няколко стиха написани с възхищение, любов и радост, за да й кажа “Благодаря” …

Сутрешна капка роса

Чиста... като сутрешна капка роса!
Капка роса по-бистра от изворна вода,
робиня на единствената по рода си душа
незнаеща значението на думата измама, на думата лъжа.

Нежна... като сутрешна капка роса!
Капка роса дарена с неизмерна красота,
сияеща по-силно от самата светлина,
непредсказуема, любяща, по-мека от нощта.

Прозрачна... като сутрешна капка роса!
Капка роса изпълнена с тъга,
болка, носталгия, но най-вече самота.
Накрая всеки остава сам... Тя – сама.

Вечна... като сутрешна капка роса!
Капка роса стичаща се от върха
на малко, свежо, зелено стръкче трева,
оставяйки една вечна, незаличима следа.

Следа, която ще остане завинаги като един топъл спомен в сърцето ми... С много обич...