От София до Русе с удоволствие пътувам,
Бързам за да посетя двете си чудесни баби.
И дори доста често напоследък сънувам
Часове, дни, години, когато са били млади.
Аз знам животът им е бил корав, жесток,
Мъка са изпитвали сърцата им големи.
Винаги обаче са вярвали и почитали Бог
И са се борили славно с всички проблеми.
Баба Минка е много умна и одухотворена.
Ако трябва да сметне 97х8+14 на квадрат
Без съмнение няма да й трябват два дена,
Отговор ще даде като че ли Питагор й е брат.
Много е грижовна, мила и любвеобилна
И готви неустоимо пиле с ориз или картофи,
На всички гости предлага трапеза обилна
Като не забравя да им даде и топли пантофи.
Ех, как искам да съм малка, безгрижна пак
И да ходя на село при милата ми баба Цанка,
Бързо да подскачам по полята от крак на крак,
А тя весело да казва, че съм палава готованка.
Баба Цанка е пъргава, усмихната, добра,
Отзивчиво помага и дава съвети на всеки,
Цяр домашен знае за болест и тежка съдба,
А може да приготвя кексове и козунаци меки.
На двете си любими баби казвам с вълнение
Колко много ги обичам и искрено им благодаря. Е
дин миг искам на откровение, за да ги поздравя.
На всички внуци искам да кажа да почитат прародителите си, да не забравят, че им дължат много и във всеки удобен момент да им показват колко са ценни за тях.
По този начин всяко следващо поколение ще се учи на уважение и никога да не забравя корените си.