Когато говорим за
МОЯТА БАБА, говорим за жената и майката в най-чистия вид на тези две думички. Името й е
ЛИНА... Не знам, може би на мен така ми звучи, но то съдържа нежност, топлина, обич, внимание. Изтънчеността на баба ми си личеше във всяко едно движение, красотата личеше дори на 64 годишна възраст.
Тя нямаше бръчки, защото от млада усърдно се е грижила за външния си вид. Спомням си като бях съвсем малка как я наблюдавах всеки ден да нанася лекия крем по нежната си кожа, как си слагаше червило и пудра, как сресваше косата си...
Тя изгради в мен усет към красивото и чувството за жена! Баба обожаваше да учи за красотата, за различни начини за разкрасяване. Постоянно търсеше женски списания, в които да научи повече за жената и красотата.
Другата страст на баба бяха цветята. Грижеше се за тях и говореше с тях. А те й се отблагодаряваха с невероятните си цветове и пъстрота. Радваха очите и живота й. Не знам, може би сме били силно свързани с баба! Името ми, Цветелина, съдържа цветята и нейното име – ЛИНА!
На приятелките си е казвала, че ме е заобичала откакто съм се заносила...
Обичам я и не мога без нея! Сигурно се усеща, че вече съм я загубила физически, но духовно тя винаги ще е с мен! Думите й за красотата и жената винаги ще ме следват и ще ми помагат в живота!
ОБИЧАМ БАБА ЛИНА!!!