Силни жени

Аз съм на 21години, момиче от Шумен, което в последствие отива студентка в Пловдив – разстоянието е огромно и хората, които най-много ми липсват са близките.
В момента имам жива само една баба, за мое огромно съжаление, дядо почина съвсем на скоро, а беше толкова жизнен и весел човек, който изведнъж с много мъки и болки си отиде от рак. Но съдбата е такава – всеки се ражда и си отива, но по-важно е какво оставя след себе си. Той остави хубави спомени, които така силно са запечатани в съзнанието ми, че не мога да повярвам, че него го няма. Факт за тихия и скромния му характер и разбирателството с всички е, че единствено на неговото погребение присъстваше цялото село, а дори и хора от близките села – чудо, което не се беше случвало преди.
Поводът да ви пиша е не моя дядо, а смелостта на моята баба, смелостта, борбената личност и жената като истинска такава, която аз виждам в нейния образ, а наскоро взех да откривам и в образа на моята любима майка!
Сега далеч от тях виждам неща, които моята баба неколкократно ми е показвала, ме е учила и самото й отношение към мен, което докато не се отделих може би нямаше да видя. Жена, която днес – 28.03.2007 година навършва 76 години. Баба е един великолепен човек, който е научил хората около себе си на занаят – на едни от най-вкусните гозби, на едни от най-прекрасните плетива и на едни от най чувствените думи, с които тя показва обичта си към всеки един човек.
Макар и след повече от 50 годишния си съвместен живот заедно с дядо, болестта, която има – левкемия – тя продължава да се бори и да живее най-вече заради нас. Никога не съм вярвала, че тя ще успее да преодолее тази болка, която тя изпита преди месеци, когато загуби дядо, но тя успя да ме изненада приятно. Знам, че й е много тежко, виждам го в очите й, изпълнени със сълзи всяка сутрин щом стане и види, че е сама и дядо го няма, но въпреки това успява.
А сега това, което най-много ме радва и с което най-много се гордея, че въпреки, че тя е толкова болна – с тази левкемия макар и в първа степен, тя нито за миг не се отказа – гледа всякакви животни сама – овце, козички, конче, кокошки, зайчета, прасенце, котенца и кучета, такъв борбен човек не съм виждала и не познавам!
Направо нямам думи да изразя колко много й се възхищавам и се радвам, че след нея и мама върви по този път и тя дори много често показва сила, която много ме радва!
Целувам и прегръщам и двете силни жени, които толкова много уважавам и ви прилагам снимки на моята баба.