Носталгично

Казвам се Маргарита Радева и в момента съм студентка в Германия.
От дълго време не съм виждала своите баба Елена Узунова и дядо Димитър Узунов и те ужасно много ми липсват. Баба Ленче е майка на моята майка и въпреки че имам и друга баба, тя ми е по-любима. Може би защото ме е отгледала още от бебе и ми е дала името.
Първите три години от живота си прекарах под нейните грижи. Поглезила ме е доста, но и ме е възпитала подобаващо. Баба винаги е била човекът, който ми е угаждал на прищевките. Нея винаги можех да я помоля за всичко, което родителите ми не ми позволяваха. Всяка ваканция прекарвах при нея.
Когато бях малка всяка година ходихме на море и прекарвахме цялото лято там. При баба винаги беше интересно. С любов и надълго ме учи и дава съвети, дори и сега, как да сготвя някое ястие, разкривайки ми нейните кулинарни тайни.
Сега баба е на 64 години и е все така усмихната, въпреки бедите, които сполетяха нея и семейството ни през последните години. Обичам моята баба много и нямам търпение отново да я видя!!!