От едната страна са привържениците на свободата, възможността всеки да избира сам как да бъде облечен, защото помнят минаването под строй през входната врата, наказанията, ако си без униформа или в неопрятен външен вид. Не малко момчета могат да благодарят на родното училище, защото е допринесло за сгъстяването на косата им и за отдалечаване на плешивостта от тях, като ги е стригало редовно нула номер.
От друга са онези, които искат да има една униформа за всички, за да се заличи икономическата пропаст. За съжаление тази пропаст не може да бъде преодоляна по този начин.
Престилките навремето бяха много удобни, не само защото така излизаше доста по-евтино на родителите – две престилки и оркестъра да свири. Тогава обаче всички бяха равни, верно някои по-равни, но не беше проява на добър вкус да показваш пред съучениците си имотното състояние на родителите си, докато днес с или без униформи това е факт – с какво идва детето на училище – кола с личен шофьор, пеша, с такси; каква марка телефон има; какви маратонки носи, какви дънки... списъкът е главозамайващо дълъг, но учениците несъмнено от пръв поглед могат да преценят новия си съученик към коя имотна категория спада, дори се справят много по-добре от служителите на НАП.
Но ако се върне униформа, а не престилка цената на училищното облекло ще скочи доста и родителите трябва да се бръкнат доста по-дълбоко, защото ще трябва да закупят поне няколко ежедневни да има за смяна, както и официална.
Безспорно обаче униформата дава принадлежност към даденото учебно заведение или ако няма специална униформа, то елитните училища би трябвало да имат своя емблема. Това е своеобразен престиж – отново ти дава принадлежност към определена социална класа – аз съм от богатите или аз съм от умните.
Интересното е, че резултатът от проучване сред тийнейджърите е, че имат желание да ходят с плисирани поли до колената и панталон с ръб. Вече масово девойките се оттласкват от имиджа на фолк певица с дълбоко деколте, прозрачни материи, голи пъпчета и високи токчета и предпочитат този на интелигентно юпи. Самите те признават, че трябва да свикват с бизнес стила и да предпочитат изчистените форми. МОН подкрепя тези начинания, като смята да даде по 40 000лв на всяко училище, което дръзне да въведе униформи за своите възпитаници. Безсилието на учителите да наложат нов стил в училище обаче си личи още от изказването на самия министър на просветата Даниел Вълчев, който коментира, че униформите ще бъдат пожелателни и няма да се санкционират онези ученици, които откажат да ги носят.
Прав е човекът, когато децата са много по-малко и дори за елитните училища няма истинска конкуренция, те са тези, които диктуват правилата в училище. Но ако една униформа е пожелателна, каква униформа е тогава?
Дали тя няма да раздели учениците отново на натегачи, зубрачи и свободни интелигенти? Дали отново няма да е вододел между тези с бедни родители, на които им идва в повече да отделят поне 100-200лв за униформа и такива, които биха купили от всички цветови разновидности? Но определено идеята за връщане на ритуалите в училище, за връщане на униформите и етикета е идея, която всички би трябвало да приветстват. Защото когато носиш униформа на дадено училище и държиш на реномето и престижа му може би вървейки по улицата ще се замислиш дали ще изриташ боклукчийската кофа или дали ще отстъпиш място на възрастен човек в трамвая, защото веднага обществото ще каже – учениците от еди си коя гимназия.... извършиха това и това деяние. Тогава спойката и отборния дух е много по-силна между учениците от една и съща гимназия, както разбира се има значение дали детето насила е набутано в това училище, дали просто не е имало възможност за по-добро или му е безразлично. Това би трябвало да повиши конкуренцията между самите училища, да ги стимулира да се стремят към по-добра репутация и към това да дават по-добро образование на възпитаниците си.
Прочетете още:
Униформи в училище
С униформа на училище?
Коментар: Здравейте на всички. Нямам нищо на против въвеждането на ученически униформи щом така сте решили. Но има нещо друго – щом са решили в МОН да въвеждат униформата за учениците и могат да дадат на училищата по 40 000лв, да вземат и да им купят и униформи – то няма лошо в това. Нали когато отидеш на работа в дадена фирма или предприятие те ти осигуряват облекло. Да вземе всяко едно училище да го направи. Какво толкова сложно има или ще кажат, че нямат пари? Аз да не съм пък банка, че да им изпълня прищевките. Тук май има нещо друго – явно някой си министър има фирма за облекло и на човечеца бизнесът му не върви и сега дайте да му помогнем. Стига толкова е ревал, че бизнесът му не върви. Пък и нали заедно пари ще си поделят, тъй че загуба едва ли ще има. Ясни са ми тези другари – те не стават за нищо бе, хора! Братя българи, до кога ще им подкрепяме простотиите. Или някой ще каже “в Европа е така” – дайте на всеки работник заплата като на европейския работник и тогава ще видим. А сега какво да видим – министри с европейски заплати и с българска простотия колкото искаш. Всеки да се вземе в ръце и малко повече да помисли, а не така по инерция да си говори.
Галина Ангелова, 41 г.