Празнуваме Антоновден

На 17 януари Православната църква почита паметта на св. преподобни Антоний Велики.

Антоний се родил в Среден Египет около 251 година в семейство на заможни, но благочестиви родители. Когато бил 20-годишен младеж, той останал само със богатството си и неговата сестра. Чул глас небесен, който му казал да раздаде всичките си богатства и да се отдаде на отшелничество. Така и на правил. Заживял в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили най-различни изкушения.

Антоний се борил срещу тях и дори с дни не ял и не пиел вода, за да стане още по-силен срещу тях. Живял дълги години в пълно усамотение, но постигнал душевен мир и станал отец на много монаси. Много хора прииждали при него и слушали мъдрите му слова.

Според много легенди в една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, вълци, мечки и бикове нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Но тогава светецът бил озарен от ярка светлина и раните му били излекувани.

Антоний Велики вършел много добри дела и доживял до 105-годишна възраст и се смята, че е един от първите пустинни отци. Завещал да го погребат тайно, за да не узнаят хората за неговия гроб.

Трапезата на Антонов и Атанасовден

Народните вярвания и поверия

Според народните вярвания на Антоновден жените не бива да предат, да шият и да варят боб, леща, за да не се разболеят децата от шарка. За празника всеки трябва да си направи медени питки или медени сладки.

В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като Лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята.

Друга легенда разказва, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова имените им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава (влизащ в бой).

На 17 януари празнуват имен ден и всички хора, носещи имената Антония, Антоанета, Анко, Андон, Тончо, Доньо, Донко, Дона, Донка.

Честит празник на имениците!