Обичаите на Сирни заговезни (Прошка)

На 26 февруари 2023 г. отбелязваме празника Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости.

Обичаите

По традиция на този празник младите семейства отиват на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете. Младите искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо...“, а те им отговарят – „Простено да ти е, и от мен, и от Бога." или „Просто да ти е, Господ да прощава.“

Рецепти за Сирни заговезни

На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.

На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. За да се изпълни ритуалът е необходимо да се свари яйце или да се приготви халва или сирене, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва злото от къщата.