Снимка: istock
Веднъж 7 човека задали на Живота един и същи въпрос: „Защо живея така?“
Първият човек попитал:
– Защо живея така? Често боледувам, неуспехите постоянно ме съпровождат. Като магнит съм за всички неприятности.
Животът му отговорил:
– Защото живееш напук. Обиден си на целия свят, попаднал си в капана на ненавистта и злопаметността. А трябва да се живее за радост на себе си, околните, Бог. Тогава ще бъдеш щастлив.
Вторият човек попитал:
– Защо живея така? В постоянна борба с някого или с нещо съм. Все нещо не е както трябва.
Животът му отговорил:
– Защото живееш въпреки. Въпреки всичко и всички. Ти си точно като непораснало дете, все още се бунтуваш, никак не можеш да се спреш. Затова имаш такъв объркан живот. А трябва да се живее благодарейки. Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
Третият човек също попитал:
– Защо живея така? Постоянно завися от мнението на околните, липсва ми увереност.
Животът и на него дал отговор:
– Защото живееш, за да ти завиждат. А трябва да живееш така, че да вдъхновяваш с примера си. Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
Четвъртият човек също задал своя въпрос:
– Кажи, защо живея така? В постоянен стрес и напрежение съм.
И Животът му отговорил:
– Ти живееш, за да докажеш някому нещо. Твоят живот се състои от установени теореми, които постоянно водят до „това, което трябва да се докаже“. Но това не е нужно на никого. Не е нужно нищо на никого да се доказва. Така само си губиш времето и силите. Както за доказателства, така и за да подхранваш мисловните образи на други хора в главата си, които винаги ще са гладни и ще изискват внимание към себе си. А трябва да се живее в аксиомата на щастието.
Петият човек не закъснял със своя въпрос.
– Животът за мен е пълно разочарование. Защо живея така?
– Защото живееш показно. Къде е твоето истинско Аз? Трябва да бъдеш, а не да изглеждаш. Само тогава ще намериш своето щастие. – отговорил му Животът.
И шестият човек попитал:
– Защо живея така? Безинтересно, скучно...
– Защото животът преминава покрай теб, защото си като „премъдра пясъчна риба“ и си се скрил от него. Трябва да се живее така, че животът да се спре от любопитство, да не те подминава, да се заинтересува от теб.
Накрая и седмият човек попитал:
– Защо живея така? Нищо не ми носи радост.
Животът му отговорил:
– Защото живееш не своя живот и това не са твоите радости. Трябва да намериш себе си, своите чувства, желания, мечти, цели, думи, усещания, книги, филми, песни, обкръжение. Намери своя живот и ще намериш и щастието.
По материали от Facebook