4 основни модела на възпитание

Ако родителството и възпитанието на децата се разглеждаха като работа, то тя би могла да се определи като най-трудната и сложна професионална задача – да отгледаш отговорни, мъдри, възпитани, самостоятелни деца с добро самочувствие и социални умения. Перфектни родители няма. Всички сме хора. Но със сигурност измежду всички стилове в родителството се открояват четири основни – авторитарен, авторитетен, либерален и безучастен.

4 етапа за възпитание на децата според тибетците>>>

Тези четири модела са описани за първи път от американската специалистка по клинична психология и психология на развитието Диана Баумринд през 60-те години на 20 век. В дефиницията на всеки един от моделите са включени два важни компонента: изискванията, поставени от родителите към техните деца; отзивчивостта на родителите към нуждите на децата.

Определянето и осъзнаването на собствения модел на възпитание и упражняване на родителски контрол и подкрепа помага на родителите да определят модела си на подход към децата и да помислят върху какво още трябва да работят в положителна посока.

< 2 от 7 >

На Колин Фарел му се носи от години славата на женкар и любовчия. Но една жена винаги е била и ще бъде в сърцето му, колкото и жени да смени, и това е неговата майка. В интервюта той доста често хвали майка си, че го е научила на перфектни маниери. Дали това е вярно, можем само да гадаем.

Авторитарен стил

При този модел на поведение на родителя правилата са ясно установени и не подлежат на оспорване без значение от ситуацията. Признаците, че вие може да сте авторитарен родител са: вярвате в правилата преди всичко; дисциплината не подлежи на обсъждане, независимо от чувствата, които поражда у детето. Често употребявате фразата: „Докато живееш при мен ще изпълняваш каквото ти казвам!“

Авторитарните родители са убедени, че правилата са единственото, което има значение във възпитанието. Ако детето попита какви са мотивите за решението или забраната на родителя и получи отговор „защото аз така казвам“, това определено е авторитарен подход, който не предизвиква дебат, не установява приемливи граници, а заповядва.

При този родителски стил преобладават забраните и наказанията. Децата се чувстват постоянно виновни за действията си, което ги потиска силно и предизвиква ниско самочувствие и несигурност в бъдеще.

3 основни модела на възпитание от ранна детска възраст>>>

Какви са рисковете?

Децата на авторитарни родители са със значително по-висок риск от развитие на проблеми със самоувереността и самочувствието като възрастни. Те свикват, че чувствата и мислите им нямат значение и това се проектира върху социалните и интимните им връзки по-нататък.

Либерален стил

При либералния стил правила има, но не са задължителни. Те са по-скоро предназначени, за да се нарушават, да се престъпват и оспорват. Авторитетът на родителя при този стил на възпитание е занижен. Децата не приемат насериозно забраните и правилата. Приемат ги с присмех и не ги спазват. Получава се затворен омагьосан кръг на забрани и правила, които не се спазват, от което не произтичат никакви последствия.

Либералните родители предпочитат да стоят на разстояние от децата си. Не ги „тормозят“ с наказания и забележки, за да не предизвикват напрежение. Те обикновено разчитат на това, че детето само ще осъзнае грешките си, несъзнавайки обаче липсата на зрелост и опит за това. Последствията от порастване без правила са много по-големи, отколкото либералните родители предполагат и осъзнават.

Вредите от либералния модел на възпитание>>>

Либералните родители са склонни да действат повече като приятели на децата, отколкото като авторитети. Това е грешка, защото подрастващото дете има нужда именно от родителски авторитет, който да определя правилата в семейството и да ги следва.

Авторитетен стил

Авторитетният подход е най-предпочитаният от доктор Баумринд, защото той съчетава твърдостта и приятелското начало у родителя. При този модел родителят определя правилата, като очертава ясно очакванията си от детето. Делегира му задачи без да участва напълно пряко в изпълнението им, за да успее детето да се научи само да взима решения и да анализира последиците от грешките си.

8 неща, на които всъщност учите децата, когато ги наказвате с бой>>>

При авторитетния стил на възпитание родителите поставят ясни граници и правила, които обаче могат да бъдат оспорвани от децата при добре изразени аргументи. Това е много важно за по-нататъшното им емоционално и социално развитие, тъй като формира важни навици и способности за анализ на ситуацията.

Децата на авторитетните родители знаят, че ще има последствия, ако престъпят някое правило или прекрачат изрична молба на родителя. Но също така осъзнават и причините да се стигне дотук. При авторитетните родители наказания от типа „защото аз така казвам“ отсъстват. При тях мотивите са винаги ясно очертани, така че детето да разбере грешките си.

Един от основните плюсове на този модел на възпитание е, че децата знаят какво да очакват и не изпитват безпокойство през цялото време, както е при авторитарния стил на родителство.

Свързани статии

10 родителски стратегии за отглеждане на щастливи деца

Какъв родител сте според зодията?

3 признака, че сте добър родител

Безучастен стил

При този модел на поведение от страна на родителите се получава едно тотално подценяване и пренебрегване от страна на децата. Авторитетът липсва, съответно родителят не представлява никакъв коректив за детето.

Безучастните родители не знаят къде и с кого излиза детето им. Нямат представа кога ще се прибере. Не упражняват контрол над учебния процес. Не задават въпроси, защото смятат, че така навлизат в личното пространство на детето. Безучастните родители са убедени, че детето ще се научи да се справя само по-добре по този начин, отколкото ако го карат да прави нещо насила.

5 златни правила при възпитанието на децата>>>

Децата са напълно свободни да взимат решения. Проблемът идва оттам, че крехката им възраст и липсата на изцяло изградена ценностна и морална система могат да подтикнат детето към извършване на неприемливи действия.