Най-лошите неща, които родител може да каже на детето си

Всички сме казвали и казваме неподходящи думи към близки, приятели, колеги. С тях обиждаме без да искаме или нарочно, оставяме погрешно впечатление, объркваме, оставяме в неведение някого. Човешко е да се греши, но когато се отнася до възпитанието на децата, трябва да сме по-деликатни и осъзнати в това, което казваме, за да не нараним или объркаме детето.

Кои са думите, които родителите не трябва да казват на децата си?

Вредите от либералния модел на възпитание>>>

„По-бързо!“

Ако закъснявате рано сутрин и чакате детето да се облече, недейте да му викате по този начин. Това изобщо няма да забърза процеса, а напротив – ще стресира детето и ще го накара да се чувства виновно, че не може да се оправи за излизане по-бързо. Вместо това направете подготовката за градина или училище игра за бързина. Шеговито обявете, че ще се състезавате кой по-бързо ще се измие, облече и закуси, за да е готов за тръгване. Това ще има много по-голям ефект.

„Остави ме на мира!“

Всеки родител има нужда от почивка понякога. Децата могат да ви извадят извън контрол, особено ако ви трябва минутка спокойствие да свършите нещо. Не бързайте да ги отпращате точно по този начин обаче, защото родителско поведение поражда поредица от проблеми в развитието и емоционалността на детето, които рефлектират и върху поведението му.

„Защо не можеш да си като брат си/ сестра си?“

Нормално е да сравнявате децата си. Но не го правете на глас. Ако децата чуват ясно вашите предпочитания към едното от тях, това поражда желание за надмощие, съревнование, ниско самочувствие, дори по-силни негативни емоции към брата или сестрата. Детето може да изпадне в депресия или да започне да проявява проблематично поведение в училище.

5 златни правила при възпитанието на децата>>>

„Практиката те прави перфектен“

Ако това е подходът ви към мотивацията на детето да учи и да се развива, преосмислете го. Перфектни хора няма и това е урокът, който трябва да дадете на детето. Обяснявайте му, че трябва да се старае повече и да преследва мечтите си, но не по начин, който предполага патологичното им трансформиране във фикс идея.

„Дай да ти помогна“

Родителят изпитва естествен порив да помогне на детето си. Никой не иска да гледа детето си да се мъчи, да страда или да се бори с живота. Но това е неизбежно и тези „борби“ носят много важни уроци. Винаги, когато е възможно, оставяйте детето да се справи само. Не бързайте да правите всичко вместо него, за да го облекчите. Не му правите услуга.

„На диета съм“

Тази тема е изключително деликатна. Подрастващите, особено в тийн възрастта, са много уязвими от гледна точка на външния си вид и желанието си да бъдат харесвани от връстниците си. От друга страна повечето тийнейджъри се борят със собственото си неодобрение и срам от тялото. Това е нормален период от живота на почти всяко дете.

От друга страна е важно детето да разбере важността на поддържането на оптимално тегло, така че да не изпада в крайности – да не допуска свръхтегло, но и да не слабее застрашително.

За тези неща родителите трябва да провеждат чести и деликатни разговори с детето, за да го предпазят именно от тези крайности, особено анорексията, така разпространено страдание при тийнейджърите.

Ако самите вие споделяте мъките си в спазването на диетата, често отказвате различни храни или критикувате външния си вид, подчертавайки недостатъците, които искате да изгладите, детето ще започне да следва вашия пример и ще се вглежда в собствените си несъвършенства.

4 основни родителски модела и последиците от тях>>>

Този деликатен момент крие много рискове в емоционален план, които могат да се появят впоследствие.

„Аз можех да правя това, когато бях на твоята възраст!“

Децата се развиват по различен начин. Това, че вие сте могли да правите нещо на възрастта на вашето дете не означава, че и то ще може. С такива изречения вие само създавате още по-дълбок комплекс за малоценност у детето вместо да го мотивирате да се развива.

„Защото аз така казвам“

Когато изисквате нещо от детето си или му забранявате нещо е задължително да мотивирате становището си, за да накарате детето да разбере защо го правите и да се съгласи. В противен случай методът ви води единствено до агресия, гняв и бунт в някои случаи. Ако детето е с по-тих характер, то ще развие несигурност и потиснато самочувствие.