Мариела Станулова: Нека оставим децата да правят своите грешки

Мариела Станулова е завършила университет от Бръшляновата лига в САЩ – Princeton University. След това следва магистратура по предприемачество, като учи и живее на три континента – Европа, Азия и Америка. През 2011 г. се завръща в България и работи като успешен инвестиционен банкер. Когато се ражда първият ѝ син, решава да загърби корпоративния свят и да се отдаде да работи изцяло за каузи. Тя основава Академия за родители, която свързва родителите с организациите и специалистите, които могат да им бъдат от помощ. Мариела е и един от основателите на Тук-Там, най-голямата организация на българи с опит и образование в чужбина.

Прочетете цялото интервю с Мариела Станулова, за да разберете как се е превърнала от успешен инвестиционен банкер в „главнокомандващ“ на две НПО-та в България и две деца у дома.

Ако и вие обмисляте завръщане в България, не пропускайте да се регистрирате за кариерното събитие Кариерен Кошер, за да се запознаете с най-добрите кариерни възможности в България.

Завършила си Princeton University в САЩ. Какво си взе от „там“ и пренесе „тук“?

Най-ценното нещо, което пренесох, е концепцията за доброволчество. Докато бях студентка там бях много впечатлена от факта, че почти всеки правеше нещо доброволно. Цялото общество те караше да мислиш, че това е твой дълг – да даваш обратно след като си бил достатъчен късметлия да имаш покрив над главата си и някакво нормално образование. Докато бях студентка станах учител по математика на глухонеми деца, което изискваше да науча езика на глухонемите. Това си беше предизвикателство, но си заслужаваше, за да можеш след това да комуникираш с тези деца, да им помагаш. Благодарение на този опит и виждайки как хората с малко желание могат да променят доста сериозни неща, като се върнах в България си дадох сметка, че мога и аз по сходен начин да обединя хора, които искат да дават обратно и да правят готини неща за обществото.

Другото, което със сигурност си взех от Щатите, е мултикултурата. В Принстън в един момент живеех с индийка от индийски произход, индийка от малайзийски произход и индийка от танзанийски произход. Това те кара ти самият концептуално да изчистиш какъв си като човек и в какво вярваш, защото успяваш да се сблъскаш с различия. Това ми помогна да оценя и какви са българите като култура. Живеейки в Китай си дадох сметка, че българите сме точно по средата. Нито сме западната цивилизация като американците, които са твърде големи материалисти, твърде много гледат какви предмети имаш – кола, апартамент и т. н., нито сме като китайците, които са супер духовни. Ние сме някакъв интересен баланс. Имаме малко от Запада, имаме малко от Изтока, но това човек няма как да го осъзнае докато не види тези различни култури.

Ти си един от основателите на Тук-Там, най-голямата организация на българи с опит и образование в чужбина. Какво, според теб, би накарало повече българи да се върнат от чужбина?

Според мен има две неща, които липсват на хората. Едното е това да виждат успешните истории и положителните неща, които се случват, защото те се случват. Има много успешни хора, които се връщат и правят страхотни неща. Другото нещо, което за съжаление не зависи толкова много от нас, е по-скоро на ниво държава. Хората искат да видят, че правосъдие, здравеопазване, образование работят или поне се движат в правилната посока. Това е нещото, според мен, което спира най-много хора да се върнат. Едното е да виждат промяната и да вярват че има смисъл, а другото да виждат, че държавата прави нещо по въпроса.

Каква беше причината да загърбиш корпоративния свят и да се отдадеш да работиш изцяло за каузи?

10 години работех в корпоративния свят и Тук-Там ми беше доброволчеството встрани от корпоративния свят. Когато се появи първото ми дете, осъзнах, че това няма как да продължава, няма как да имаш работа на пълен работен ден, да действаш по някаква кауза и да гледаш дете. Тогава взех решението, че в неправителствения свят можеш да направиш много повече и да имаш много по-голяма добавена стойност за обществото, отколкото да си поредния човек в корпоративния свят. Тъй като аз много харесвам да обединявам хора зад някаква кауза и цел, реших, че сега е моментът да рискувам, докато си гледам детето, да пробвам нова кауза – Академия за родители.

Как се роди идеята за Академия за родители и какви предизвикателства срещна при осъществяването ѝ?

Идеята се роди като се роди детето ми и осъзнах, че всъщност никой не ме е подготвил за това как да съм родител. Имаше курсове как да дишаш, как да родиш или как да го масажираш в началото, обаче на въпроса как да го образоваш, да го възпиташ и да го направиш човек, с когото да се гордееш, никой никъде не те подготвя. Имаме шофьорска книжка, за да караме кола, имаме висше образование, за да работим, но за да имаш дете, не минаваш някакво образование, нямаш тапия, че си подготвен. А то не е лесно – не е математика 2+2, всяко дете е различно. Тогава ми хрумна, че надали само аз имам този проблем и че мога да обединя от една страна специалистите, които помагат в различни сфери на родителите, от друга страна тези родители, които искат да разберат повече, да са по-подготвени и тези, които вече са се сблъсквали с някакъв проблем, който не знаят как да разрешат. Използвах примера от Тук-Там, в който 10 години обединявахме хората зад каузата да връщаме хора в България.

Какъв е следващият голям проект на Академия за родители?

Тази година, извън събитията в София, Варна, Плевен и Русе, планираме да стартираме още нещо ново. Сблъсках се с проблема да избера училище на вече голямото ми дете и се оказа, че е много трудно да се ориентираш в избора от частни и държавни училища, кое какво предлага, какви са плюсовете и минусите. Хрумна ми, че мога да скъся тази дистанция между родителите и училищата. Като част от Академията ще направим образователно изложение, така че родителите да могат сравнително бързо да се запознаят с различни образователни институции, да си подберат това, което на тях им е полезно, за да могат след това да се запознаят в детайли със съответната институция.

Кои са трите най-важни съвета, които би дала на всеки родител?

Номер 1 и най-пренебрегваното е, че родителите трябва да се грижат първо за себе си. Точно както в самолета като падне кислородната маска първо си я слагаш на себе си и после на детето си, по същия начин няма как ние да сме добри родители, ако на нас ни е некомфортно, преуморени сме. Знам, че звучи като много тъп съвет, когато си недоспал с малко дете и няма кой да ти помогне, но е факт, че трябва да намираме начини да си почиваме и да се грижим за себе си.

Другият проблем е, че много майки се притесняват да потърсят помощ и съвет от специалисти. Няма нищо срамно в това да отидеш и да си поговориш с психолог и да намериш решение. Това значи, че си човек, който търси решение, а човек, който търси решение, ще го намери. Но някак си още има стигма в България, че едва ли не психолог е психиатър и трябва да си луд, за да отидеш. Няма такова нещо. Тяхната работа е да помагат и трябва, когато имаме проблеми, да се консултираме. Както като сме болни отиваме при лекар, така и като имаме някакъв проблем в поведението или възпитанието, можем винаги да се консултираме със специалист.

И третото нещо е по-скоро мой съвет. Винаги има готини игри, които можем да правим заедно с децата, които са забавни и на нас, и на тях, така че родителството да е приятно, да не е просто задължение, да не е непрекъснато тичане по ангажименти, но да има и такива моменти, в които се забавляваме заедно.

Какво, според теб, прави или не прави „добрата майка“?

Няма една формула за перфектна майка, защото всяка майка и всяко дете са различни. Добрата майка следва интереса на детето, а не собствените си амбиции. Това е често срещан проблем – да се опитваме децата ни да правят това, което ние искаме, а не това, което тях ги влече. Това няма как да доведе до положително развитие и най-вече да позволява на децата да опитват и да грешат. В България много обичаме да си пазим децата да не паднат, да не се ударят, да ги предпазим от някакви грешки, но истината е, че те няма как да се научат, докато не паднат, докато не допуснат 10 грешки, за да разберат защо нещо е грешка. Нашата роля е да сме отстрани в опасни ситуации и да се намесим, но да ги оставяме да си опитват и да си грешат по техния си начин.

С кое свое постижение се гордееш искрено?

Гордея се с 2 деца и с 2 НПО и това, че успявам да обединя много хора зад нещо. Така както в Тук-Там обединихме стотици организации, фирми, НПО и хора зад каузата, така и в Академията за 5 години обединихме над 150 лектори, 100 организации, над 20 000 родители, които са участвали на наши събития. Това е ценното за мен – че успяваме да правим неща заедно. Вярвам, че когато хората са обединени зад някаква кауза, стигат много надалеч. По-приятно им е да вървят заедно и постигат много по-голяма промяна.

Не пропускайте да се регистрирате за кариерното събитие Кариерен Кошер 2019, за да намерите своето място и работа в България.