Госпожо, пишка ми се...

Този въпрос би трябвало да вълнува и родителите, но едва ли някой предварително със сигурност ще знае на какъв човек и педагог ще попадне.

Ако единственият ни шанс е да запишем детето в кварталното училище, то тогава нямаме голям избор - каквато госпожа се падне, такава - трябва да се надяваме, че детето ще я хареса и тя ще се отнася мило към класа си. Ако имаме възможност да избираме измежду различни частни училища, можем внимателно да проучим педагогическия състав и да изберем конкретен педагог за първите стъпки на нашето дете в училище. Но тъй като все още не много хора в България могат да си позволят това, повечето трябва да преглътнат и да не очакват, че в кварталното училище ще преподава мис Свят с три висши образования и дисертация по детска педагогика. Просто трябва да са щастливи, ако за преподавател на децата им се падне добър човек.

Първият учител се помни за цял живот. Обикновено са учителки, но аз съм от малкото щастливци от първи до трети клас да ми преподава мъж. За съжаление малко от съвременните първокласници биха могли да се похвалят със същото, а един строг, но справедлив и весел учител би дал добър старт на децата, би ги респектирал и само с присъствието си би им внушавал респект и би им напомнял, че вече не са в детската градина.

Така че родителите към днешния момент и икономическото състояние на страната не могат да очакват чудеса, но поне могат да настроят децата да очакват такива.

Децата се вълнуват дали госпожата им ще бъде мила, търпелива, добра или ще ги бие и ще им вика. Често слушам как деца от малките класове си споделят, че госпожата едва овладява дисциплината и потупва непослушковците.

Децата от самото начало трябва да си знаят, че учителката е човек, който има чувства, може да се нервира и гневи и не винаги да бъде справедлива, но това не значи, че към нея не трябва да се отнасят с необходимото уважение и респект. Трябва да знаят правата си, но трябва да знаят и как да ги използват.

Необходимо е да са наясно, че в клас се прави онова, което госпожата казва, че трябва да се прави. Не се взема думата, когато на тях им скимне, не се разхожда между чиновете без позволение, не се яде, не се дъвче дъвка и не се провиква пред целия клас - Госпожо, пишка ми се. С една дума трябва да намерим начин и време да проведем един курс по елементарна училищна дисциплина.

За съжаление повечето учители подминават този етап от взаимоотношенията си с учениците и после се чудят защо децата не се държат адекватно. Просто защото не е комуникирано с тях на необходимото ниво, по необходимия начин и достатъчно настоятелно и недвусмислено. Не е достатъчно да се каже: в час не се дъвче дъвка и на следващия час моментално Иванчо да бъде смъмрен и наказан за това. Но обикновено така става, без да коментирам дали това е поради немарливост на учителите, поради незаинтересованост, поради незнание, некомпетентност или липса на опит. И заради такива дребни неща, децата намразват още от самото начало и учителката и училището.

За да не се случи това и на нашето дете, трябва да направим всичко възможно то да възприеме позитивно авторитета на госпожата, а самата тя да се окаже призвана да работи с деца.

Да се надяваме, че за в бъдеще децата ни ще бъдат обучавани от именно такива учители с голямо сърце, осъзнат призив, позитивна нагласа и силен стимул да възпитават знаещи и можещи ученици.

• Първият учебен ден
• Трябва да се приготви стаята на първокласника
• Удобната раница – важна за ученика
• Цветя за първия учебен ден
• Фотоапарат, камера за първия учебен ден
• Проверка на пътуването до училище
• Кой ще води и взема детето
• Удобни дрехи и обувки
• Спортен комплект и принадлежности
• Канцеларски материали
• Кутия за храна
• Цената на тетрадките
• За първи път на училище
• Отговорност – нова дума в речника на първолака
• Часовникът звъни – време е!