Екатерина Лашова: Ако я няма емоцията, на какво учим тези деца

Az-jenata.bg стартира проекта School is Cool, посветен на новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.

2020-а година подложи всички ни на изпитание, промени ежедневието и на малки, и на големи, а в образователната сфера се наложи за съвсем кратко време да се премине към дистанционно онлайн обучение. Именно това предизвикателство провокира нашия екип да потърси мнението на една от най-ангажираните страни в процеса – родителите.

В поредица от няколко интервюта ще ви срещнем с родители на ученици на различна възраст и посещаващи най-разнообразни училища, за да разберем как се подготвят те за новата учебна година, какви са техните страхове и надежди.

Днешната ни среща е с Екатерина Лашова, собственик на малък бизнес, посветен на красотата. Екатерина и екипът ѝ творят на ръка уникални чаши и различни предмети от порцелан с много любов и вдъхновение. Като собственик на малък бизнес, а и родител на ученик в първи клас, за Екатерина периодът на изолация и извънредно положение не е бил много лесен, защото е трябвало да съвместява работа и гледане на своя син, включително да му помага с онлайн уроците. В нейната ситуация бяха голяма част от родителите и мнозина ще се припознаят в историята ѝ.

Разговаряме с Екатерина за нейните начини да се справи с предизвикателството, наречено дистанционно обучение, как си представя новата учебна година и колко важно е за децата, а и за възрастните, да не спират да общуват.

Изминалата учебна година подложи учители, ученици и родители на големи предизвикателства заради дистанционното обучение. Как премина тази форма на обучение във вашето семейство по време на извънредното положение? С какви трудности се срещнахте?

Беше трудно поради много причини. Тъй като ние сме семейство на разделени родители, вторият родител е чужденец, не говори български, ние с моето дете живеем на село, освен това съм и собственик на свой бизнес и имам хора, за които отговарям. С една дума – трябваше да се справя с нещо, което беше изключително трудно, тъй като трябваше да се опитам да запазя бизнеса си, за да не загубя нито един от хората, с които работя в екипа си. Трябваше да следвам и програмата на детето, която беше важна за него.

Фактът, че ние живеем далеч, а той учи в училище в София, също създаваше трудност, тъй като имаше специална система, за да влезем в София.

В момента се чувствам щастлив човек, защото мога да се движа свободно, защото учебната година ще започне нормално, присъствено. Аз съм от родителите, които са социални животни и смятат, че децата им трябва да ходят на училище, както ние сме ходили на училище, защото иначе това разстройва цялата система на организация на семейството ни.

Как успявахте да се справите с работата и обучението?

В началото нямаше онлайн обучение, само ни даваха нещата, които трябва да минем като материал. После започна онлайн обучението, което беше сутрин за няколко часа, после аз трябваше да ходя до моята работа.

Аз не бях почитател на дистанционното обучение, защото за мен няма как да се обърне внимание на всички и тези ученици, които изостават, има тенденция да изостанат още повече. Бих искала да се разделят двете неща – обучението на децата и работата на родителите. Децата да си посещават училище.

Ако отново се наложи да се премине на дистанционно обучение по някое време през новата учебна година, какво бихте искали да се подобри?

Не виждам алтернатива, да ви кажа. Аз съм сама с едно дете, не мога да си представя семейства с две деца или повече, ако трябва всички да са вкъщи и да се работи от вкъщи… Това не е решение на нещата.

Как се случва подготовката ви за новата учебна година, която за всички ни се очертава да е по-различна, вълнувате ли се?

Да, вълнуваме се. За щастие, ние имаме подкрепата на едно семейство, които организират частни занимални и академии за допълнителна подготовка. Синът ми започна да ходи, да се подготвя, да прави тестове. Даже смятам, че може би малко закъсняхме с това.

А за подготовката – купихме нова чанта с много джобчета, ще подвързваме учебниците с хартия. Радваме се, както той, така и аз. Ще си види приятелите, съучениците, макар че условията, при които ще ходят, са малко гротескни.

Как оценявате приноса на новите технологии в образованието? Кои са любимите ви технологии, които предпочитате и как те помагат в развитието на децата ви?

Възможно е, ако човек има необходимото време, защото за да се обучи детето на такъв тип платформа има нужда да му се обясни. Като родител, който има и други ангажименти, ми е трудно. Ако родителят си е вкъщи и има време, да, би било чудесно да се ползват. По време на дистанционното обучение разгледах някои от тези платформи, но пък смятам, че най-добрият начин на обучение е този лице в лице.

Аз съм минала през 3 различни университета, в 3 различни държави и смятам, че капацитетът ми е много по-голям, отколкото ако бях учила дистанционно. Смятам, че технологиите могат много да помагат, но и да вредят. Защото режат от емоционалната страна на нещата, а тя е изключително важна за предаването между хората, между човек и човек. Ако я няма емоцията, на какво учим тези деца? Те ще станат не само необразовани, но и емоционално неготови за нищо.

Какво е отношението ви към онлайн игрите – ограничавате ли ги или поощрявате децата да се занимават с тях?

Разбира се, че има интерес, като всички деца. Преди пандемията си бях извоювала да играе два пъти на ден по половин час. Това ни е пътят от село до София. След пандемията всичко, за което се бях борила, пропадна, тъй като той беше непрекъснато с мен, а аз трябваше да работя и сме стигали до рекордните 7 часа.

Вашата работа е свързана с творчество. Синът ви включва ли се с помощ, любопитно ли му е?

Да ви кажа, работата ми е творческа, да, но е и доста сериозна и той няма как да ми помага. От друга страна ми помага вкъщи. Опитвам се да го приобщя към семейните задължения от типа слагане на маса, подреждане, чистене. Елементарни неща.

Важен ли е спортът в живота на детето ви? Насърчавате ли го да спортува и към какъв спорт се е ориентирал?

За него е важен, защото той сега израства. Водя го на плуване. Живеем на село, така че непрекъснато сме навън, той кара тротинетка, а аз карам колело. Има желание да ходи на тенис, тази година пробва за първи път. Като цяло изкарваме много време навън. Цяло лято гледах да сме някъде, да пътуваме, да сме или на вода или на планина. Спортът е много важен.

Очакванията ви за новата учебна година?

Вярвам, че ако всеки е отговорен и спазва правилата за хигиена, и се пазим взаимно, това ще е достатъчно, за да не се спира всичко отново. Спрем ли пак, това спира и живота, и икономиката, и знанието, това ще е пагубно за цялото общество. Вярвам, че няма да се случи отново и всичко ще бъде наред.