Венета Григорова: Децата ни учат на много, без дори да го осъзнаваме

Az-jenata.bg стартира проекта School is Cool, посветен на новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.

2020-а година подложи всички ни на изпитание, промени ежедневието и на малки, и на големи, а в образователната сфера се наложи за съвсем кратко време да се премине към дистанционно онлайн обучение. Именно това предизвикателство провокира нашия екип да потърси мнението на една от най-ангажираните страни в процеса – родителите.

В поредица от няколко интервюта ще ви срещнем с родители на ученици на различна възраст и посещаващи най-разнообразни училища, за да разберем как се подготвиха за новата учебна година и как с помощта на технологиите бихме могли по-лесно да преодолеем препятствията, които ни очакват. 

Днешната ни среща е с Венета Григорова, майка на две деца. Синът ѝ е бил в първи клас по време на извънредното положение, когато деца, учители и родители се изправиха за пръв път пред дистанционното обучение. Вени ни разказва за начина, по който са се справили и какви са очакванията ѝ за новата учебна година.

Здравей, представи се с няколко думи – каква е твоята професия?

Здравей, Мария, и прекрасния екип на Аз Жената. Казвам се Венета, по професия и образование съм музикант, но настоящата ми професия е много далеч от музикалните среди – координатор съм на спортна зала за групови занимания. Имам прекрасно семейство и две слънчеви деца, момиче и момче на 6 и 8 години. 

Как премина за теб дистанционната форма на обучение? Твоят син беше в първи клас по време на извънредното положение, как се справи той?

Дистанционната форма на обучение при нас не беше типичната, за която се коментираше по медиите и която се използваше масово. В 90 процента от времето преподавателят бях аз. Класната задаваше уроците във вайбър група, а написаните уроци и домашни връщахме, снимани пак по вайбър, но на лично съобщение. Тя сортираше домашните на компютъра си в отделни папки за всяко дете и даваше обратна връзка за пропуски и грешки. Контактът с нея беше предимно по телефона за четене и диктовки. Специално в тези моменти имахме известни затруднения, защото на детето му беше адски трудно да се отпусне и да се научи да комуникира нормално с учителката си по телефона. Имахме и тежки моменти, в които той прекратяваше разговора и не желаеше да продължи. Следваха много сълзи. С общи усилия се справихме и с този дискомфорт, но за детето не беше никак приятно. Тук е и моментът да споделя за ролята на класната му в тези тежки моменти. Тя се отнасяше с много търпение и емпатия към него, предполагам и към другите му съученици, в трудните им моменти. Все пак успявахме да вървим в ритъм с учебния материал по основните предмети, който класната задаваше ежедневно.

С времето изключихме някои от предметите, като музика, изобразително изкуство и технологии и предприемачество. Синът ми категорично отказа да работим по тях, вероятно защото това са предметите за разтоварване и повече общи занимания със съучениците, които в този момент отсъстваха от живота му. Нямаше ги груповите занимания дори и онлайн с учителката. Нашето „онлайн обучение“ беше „домашно обучение“. Констатирам го с дълбоко разочарование и вътрешен непримирим гняв. 

Как успя да съчетаеш професионалните задължения с родителските ангажименти и имаш ли резервен план, ако се наложи отново да се премине в даден момент към дистанционно обучение? И какво би искала да се подобри, ако се мине на онлайн обучение?

По време на т. нар. карантина, фирмата, в която работех, затвори със заповед на тогавашния министър на здравеопазването, тъй като е в сферата на спорта и невписващите се в обстановката групови спортни занимания. Съответно бях през цялото време у дома и успявах да съм ангажирана само и единствено с децата си. Резервен план имам, тъй като работното място, което избрах след двете поредни майчинства, като работно време е съобразено изцяло с възможността ми да реагирам, ако се наложи отсъствие от училище или градина на някое от децата, без това да повлияе негативно върху служебното ми положение. Както знаем, повечето компании в България не са особено „Mom friendly“, но както сме свикнали да казваме – тука е така. В дистанционната форма на обучение бих искала да се промени начинът на провеждането ѝ, което в нашия частен случай означава да имаме визуален онлайн контакт с преподавателката и съучениците. Това определено би стимулирало детето много повече. 

Какви са притесненията и надеждите ти за новата учебна година? 

Притесненията ми са основно в прекомерното всяване на паника у децата. Също така ме притеснява прекалената дезинфекция на ръцете на децата. За щастие класната на сина ми предпочита и насърчава децата да използват предимно сапун и вода за тази цел. Това е един наистина огромен плюс, който отчитам с голямо облекчение.

Другите ми притеснения са свързани със социализацията на децата. Допреди няколко месеца учехме децата да споделят играчки, храна. В момента  е забранено, което неминуемо ще повлияе върху това им умение. Между другото това е парадокс – от момента, в който децата ни започнат активно да общуват с връстници, ние правим всичко възможно да ги научим да споделят. Доста от родителите, които четат, ще се съгласят с мен, че това наистина е предизвикателство за доста от децата. Сега всичките ни усилия са хвърлени на вятъра и връщаме децата в изходно положение. Надеждите ми за новата учебна година са тя да е максимално присъствена и разбира се, здрава.  

Как е организиран начинът на работа и какви мерки за безопасност са предприети в училището, в което учи синът ти?

В училище различните класове започват занимания по различно време през 15 минути. По последни данни само първокласници и второкласници ще се хранят в столовата. Храната вече се дава в затворени пластмасови кутии. По коридорите има стрелки за регулиране движението на децата с цел да спазват дистанция. Маските в общите помещения също са задължителни, като не се носят в салона в час по физическо възпитание. Общо взето по този въпрос бих казала, че всички мерки са както във всяко едно училище. 

Как оценяваш приноса на новите технологии в образованието? Кои са любимите ти технологии, които предпочитате у дома/в училище и как те помагат в развитието на децата? 

Помощта на технологиите е наистина безценна, но трябва и да се възползваме адекватно от тях. Звуча иронично, знам. Синът ми не успя да се възползва ефективно, въпреки наличието на всички необходими технологични средства у дома. Но пък не мога да отрека един страхотен плюс – издателствата пуснаха безплатни регистрации за онлайн учебниците си. Възползвахме се и определено това възвърна интереса на сина ми към ученето, макар и за доста кратко. И до ден днешен ги използваме понякога за разнообразие. А помощта им за развитието на децата е в умението им да ги използват, да встъпят в света на дигиталното. Не бързаме, нека да е стъпка по стъпка. 

Колко важен е спортът от живота на децата ти? Насърчаваш ли ги да са активни, имат ли любим спорт?

Любима тема! И двете ми деца спортуват активно спортна гимнастика. Тя вече е неизменна част от ежедневието им, а дъщеря ми е вече и активен състезател. Насърчавам желанието им да спортуват и се вълнувам за всяко тяхно постижение. За тях тренировките са вече даденост, както училището и детската градина. 

Какво е отношението ти към онлайн игрите – ограничаваш ли ги или поощряваш децата да се занимават с тях?

Нямам нищо против онлайн игрите, но в ограничено време през деня и подходящи за тяхната възраст. Поощрението ми може да се изрази в това, че не ги забранявам изцяло. Тук прокрадвам усмивка. Но шегата настрана, технологиите се развиват и нашите деца растат в свят, в който ние, родителите им, не сме. Налага се да се адаптираме и да се примирим, че те няма да имат „нашето детство“, но пък някога с умиление ще си спомнят за тяхното. 

Къде обичаш да водиш децата си в свободното време? Имате ли любимо занимание, хоби, което практикувате заедно?

През лятото наваксвахме контактите с приятелите и изгубеното време покрай карантината. Обичаме да ходим на места, където има повече физически активности за тях. Сега покрай стартирането на учебната година и тренировките, почти не остава време за свободни игри навън, но всяка свободна минута с хубаво време е наша. 

Как осигуряваш среда за безопасен интернет на децата си? Имате ли правила и ограничения, чрез които да се опитате да предпазите децата от опасности във виртуалния свят?

Синът ми е вече второкласник и тепърва с него започвам да се уча на това. Инсталирала съм приложение, чрез което контролирам свалянето на игри и сърфирането в интернет. Така мога да му дам едновременно лична свобода и необходимата безопасност. Разбира се, и много говорим по темата.

Твоето пожелание за новата учебна година към родители, ученици и учители?

Пожелавам на всички на първо място здраве. Нека бъдем търпеливи, всеотдайни и нека не забравяме, че можем да се справим с всяко предизвикателство, което ни поднесе животът. Децата ни учат на много, без дори да го осъзнаваме. Те са нашия остен, двигател и пътеводител.

На децата специално – и с тази трудност ще се преборите, защото сте невероятни и можете повече, отколкото си представяте. Успешна и ползотворна учебна година!