Невидимите приятели на децата

Когато оставите детето си само в стаята и то се отнася в своя свят, може да го чуете как си говори само или как много сериозно обяснява нещо на своите плюшени играчки, а понякога и на невидими приятели.

Въображаемите приятели най-много стресират родителите. Те се паникьосват и започват да се чудят дали е необходимо да водят детето си на психолог или да му обръщат повече внимание.

Според психолозите въображаемите приятели не са опасни. Те обикновено се появяват между втората и третата година на детето и се запиляват нанякъде когато то тръгне на училище. Около 2/3 от децата си имат по някого. По-често въображаемите приятели навестяват децата, които нямат братчета и сестричета, които по някаква причина се чувстват сами, неразбрани и отхвърлени. Това е симптом върху който родителите трябва да се замислят, и най-вече по отношение на това дали те обръщат достатъчно внимание на своя малък наследник.

Според Карен Майорс, психолог към Institute of Education в Лондон, нереалният приятел не е сигнал за тревога, а по-скоро за по-богато въображение у детето.

Хлапетата, които имат такива приятели може да са по-свити от другите, но това далеч не означава, че те имат проблеми с връстниците си. Въображаемият приятел повишава самочувствието на детето и го прави по-сигурно.

Невидимият може да поема вината от белите, които детето е извършило и да бъде оправданието, което то търси, за да откаже да изяде храната си, или да отидат на разходка в парка.

Понякога невидимият приятел е не само другар в игрите и белите, но и закрилник. Детето казва на другарчето си, с което е в конфликт в момента: Ще кажа на моя приятел да те набие. И това може да изглежда достатъчно страшно, за да го остави на мира. Обикновено момченцата си избират по-възрастни въображаеми приятели. Идеален пример за такъв е Карлсон, който живее на покрива. Той е достатъчно близко до детето, може да го повика винаги, когато пожелае, но когато не е наоколо, то може да страда. Момиченцата си харесват по-малки приятелчета, за които да се грижат.

Понякога липсата на другарче в игрите – братче, сестриче или домашен любимец се замества именно от такъв въображаем другар.

Особено в миналото, когато децата не са били затрупани от толкова и най-разнообразни играчки, е трябвало да впрегнат цялото си налично въображение, за да се забавляват.

Въображаемите приятели развиват въображението на детето, но са и признак за това, че то се чувства самотно и неразбрано. Ако му обръщате повече внимание и ако му намерите приятели за игра, въображаемите приятели ще бъдат забравени по-бързо. Но ако вече то си е измислило такъв приятел, помолете го да ви разказва за него и слушайте с интерес. Със сигурност така ще изградите една силна връзка на доверие между вас, а и ще научите много за своето дете: от какво се страхува, какво го притеснява, какви желания има, какво обича и т. н. неща, които досега не сте намерили време и начин да разберете.

Може би въображаемият приятел ще бъде именно този, който ще ви заведе по-близо до вашето дете и ще ви направи услуга за цял живот.

Децата и тъмното