Какво научаваме през 30-те си години?

Егото може да ни провали

08.06.2021г. / 09 38ч.
Михаела Лазарова
Снимка: istock

Снимка: istock

Годините ни учат на опит с всичко, което преживяваме. През 20-те си сме еуфорични, някак безгрижни, на моменти безотговорни. Вярваме, че владеем света и че нищо не може да ни се изпречи на пътя. През 30-те осъзнаваме голяма час от житейските уроци, като:

  • Качеството на взаимоотношенията ни има значение;
  • Не са ни необходими много пари, за да сме щастливи;
  • Това, на което се съпротивляваме, продължава;
  • Понякога работата е просто работа;
  • Никога не е късно да промените житейския си път;
  • По-лесно се нарушават обещанията, отколкото се изпълняват;
  • Понякога, като си мислим, че се отдалечаваме, всъщност се придвижваме напред.

Какво друго научаваме?

Всичко е преходно

Вероятно няма човек, който да не е вярвал в младежките си години, че това, което му се случва е завинаги, че лошите мигове няма да свършат или пък че ще има само поводи за радост. Житейските събития, независимо дали са положителни или отрицателни са като вълните. Идват и си отиват. Някои неща остават, други водата ги измива от живота ни.

Черти на характера, които се харесват на другите

„Тревата не е по-зелена от другата страна.“

Как да разбирате това? Чуждото невинаги е по-хубаво. Не малка част от живота ни преминава в това да желаем неща, които нямаме, но другите имат. Вярваме, че те живеят по-хубав живот, че техните звезди са по-ярки. През 30-те си години това, което научаваме е, че невинаги е така. Научаваме, че е важно да се грижим за своя живот, да се фокусираме върху целите си, да захранваме нашата „градина“. Защото постоянното мрънкане, фокусиране върху чуждия живот и липсата на инициатива не ни правят щастливи.

Как да разпознаете фалшивата личност

Егото може да ни провали

Всекидневно всички ние се опитваме да се докажем. Обичаме да се налагаме, да завладяваме, да печелим на всяка цена. Понякога забравяме, че да направиш добро и да не очакваш нищо в замяна е нещо, което не всеки може да направи, но е голяма стъпка за личността. Забравяме че има моменти, в които човек трябва да е смирен, правещ компромиси, че е важно да виждаме и със сърцето си. Всичко това се нарича его. И няма как, всеки има такова, но е важно да не му позволяваме да действа срещу нас.

Свързани статии

Намирането на партньор за цял живот не е предпоставка за щастие

Още един житейски урок през нашите 30 години. Може би намирането на трайна любов, на единствения се е превърнало като в наша крайна и най-голяма цел. Понякога толкова бързаме, че всъщност се оказва, че сме попаднали в погрешните взаимоотношения. С времето разбираме, че няма точна възраст, на която да срещнеш онази любов, специалната и животът не ти дава гаранция, че ако с този човек споделиш остатъка от живота си ще бъдете щастливи.

Щастието се крие в малките неща

През 20-те си години имаме очаквания, надежди, илюзии за живота напред. Понякога картината за нас е само черна или само бяла. През 30-те разбираме, че животът ни в повечето случаи се разминава с това, което ни се е струвало важно, блестящо през 20-те ни години. Виждаме нюансите на картината, а те са малките неща от всеки ден, които имат истинска стойност и ни карат да се усмихваме.

Коментирай