С бебешка количка по улиците

Само жена, която не е пробвала може да смята, че е изключително романтично да изведеш бебето на въздух в големия град. Всъщност това е наистина преживяване, което се помни цял живот.

За да се впуснете в това неизбежно за всяка майка приключение ви трябват много неща. Основните разбира се са: ”бебе и количка.

В момента на пазара има какви ли не колички, които се клатят и люшкат на всички страни; от зимни се превръщат в летни и т. н. като не на последно място по важност са колелата на количката.
Даже това е основното, което младите майки трябва да гледат, когато избират. Има колела, които могат да завиват на всички страни, има колела тип джип за всякакви непроходими местности, но досега не е измислена количка, която да отговаря на типично българската действителност в нашите големи градове.

Първо тази количка трябва да бъде с достатъчно големи колела, за да може по-лесно да превзема тротоарите и достатъчно мобилна, за да заобикаля дупките.

Трябва да не е много голяма, за да може да минава лесно между сградата и редицата спрели автомобили на тротоара.
Задължително е да не е много широка, защото тогава трябва да стоите и да чакате по спирките, докато не се появи автобус, който е пригоден за вкарване на бебешки колички, а ако такъв не минава по вашата автобусна линия, то в този случай или въобще няма смисъл да си купувате бебешка количка, или ще сте принудени да обикаляте само по вашата улица.

Друго условие е количката да може лесно да се сгъва, за да я вкарате в багажника на кола.

Количката трябва да бъде и достатъчно лека, за да може бързо да я избутате от пешеходната пътека на улицата, когато видите, че някой въпреки предимството ви не спира.

Така че, ако смятате да имате бебе, задължително трябва поне една година преди това не само да пиете фолиева киселина, за да имате здраво бебе (както препоръчват лекарите), но и да посещавате фитнес. Когато мускулите ви са достатъчно заякнали и можете да вдигате 10 килограмова гира с една ръка, да можете да избутате поне 30 килограма по нанагорнище, значи сте готова да произнесете вълшебните думи: искам бебе.

Правейки обзор на бебешките колички, с цел да приготвя младите майки към тази действителност, не мога да не разкажа нещо преживяно, за да им обърна още по-голямо внимание да внимават.
Когато моето бебе беше някъде на около осем месеца ми се случи една незабравима случка. Отивам с детето до една приятелка, за да ми даде назаем лятна количка. Тръгвам си доволна, че съм се сдобила с такова мобилно средство и вече няма да ми се налага да нося детето на ръце, но още на края на ъгъла ме чакаше непреодолимо препятствие – най-обикновен подлез. За щастие добре поддържан подлез, с метални улеи, специално пригодени за бебешки колички. Да, но не и за слаботелесни майки, които не са тренирали културизъм и преди да пуснат количката по нанадолнището не са си отворили учебника по физика и не са изчислили каква сила им е необходима, за да задържат еди си колко килограмовата количка, под еди си какъв наклон. Дори не са преценили къде е центъра на тежестта, и ето какво се случва:
Стигате до средата на наклона и изпадате в ужас, защото количката ви тегли надолу с по-голяма сила, отколкото можете да задържите.
В моя случай в този момент от ужас вече виждах как количката хвърчи по нанадолнището и се блъска и преобръща. Не знам как успях да я задържа и замръзнала не можех да мръдна, дори да извикам. Добре че мина някакъв мъж и представете си каква е била картинката, щом като дори и той е забелязал безпомощното ми състояние и сам дойде да ми помогне. Не помня дори дали му благодарих на човека, но ето сега се радвам, че имам възможността да благодаря на всички мъже, които се притичват на помощ в сюблимни моменти. Наистина жените имат нужда от вас. Благодаря!
Както се досещате обаче приключенията в подлеза не свършиха, защото осъзнах, че съм попаднала в капан. Следваше и същия наклон при изкачването на изхода, ако не исках завинаги да си останем в подлеза. Събрах всичките си налични сили, обаче отново успях да изкача количката само до средата на наклона и зачаках да се появи някой да ми помогне, защото отново се оказа, че не мога да се върна в изходно положение. А това не беше оживен подлез, така че чакането на добър човек можеше и да бъде фатално дълго. Наистина не трябваше да надценявам силите си и трябваше да изчакам някой добър човек и да го помоля да ми помогне от самото начало, защото така отново рискувах да изпусна количката, този път щеше да ме събори и мен.
Затова моят доброжелателен съвет към всички майки е: не правете като мен.
Разбира се тогава си взех поука и никога повече не стъпих в подлез, единствено в такива, които бяха пригодени за велосипеди, с достатъчно полегат наклон, но за съжаление те се броят на пръсти в обитаемата от мен част на София.
Не че автобусите, задръстванията по улиците не ме отказваха допълнително да предприемам пътешествия с количка из Центъра.
Тук въобще не коментирам проблема с асансьорите в панелките, това че трябва да държиш обемистата количка в тясното антре и постоянно да се буташ в нея, когато искаш да отвориш на някого външната врата или да я изкарваш пред апартамента когато чакаш гости. А ако трябва да я държиш в междуетажните пространства, поради липса на място се налага постоянно да се чудиш дали някой няма да си я хареса и да реши, че щом си е намерил количка тя вече е негова и може да я използва за каквото намери за добре. На този фон фактът, че повечето асансьори не стигат до партера, а само до първия етаж и се налага майката да пренася поне десет стъпала и количката и бебето е просто незначителен. Така че ако майката няма безгранично грижовен съпруг, който да се притичва винаги на помощ, няма да може да излезе и на пазар дори. Да не говорим, че повечето съпрузи дори да са грижовни ходят на работа. Като извод бих дала предложението младите майки да се наредят на опашката, наред с инвалидите, за да получат социален работник, който да им оказва така необходимата помощ при превземане на непреодолими препятствия като извеждане на дете в парка, отиване до поликлиниката, пазаруване и подобни елементарни дейности.

И в този ред на мисли започвам да се чудя кое е по-лесно: улиците и достъпа до сградите да се направи по поносим за младите майки с бебешки колички или да се измислят нов тип колички, които да бъдат адаптирани към тези условия? Може би е добра идея да се измислят бебешки колички, които да са снабдени с абсорбатор срещу вредни газове.
Изобретяването на количка, която да може да се използва в българските условия е предизвикателство и за най-напредничавите учени.

Разбира се моите наблюдения и опитност не изчерпват всичко, вие може да имате и други наблюдения и други предложения относно улиците и бебешките колички.