Снимка: istock
Трудните моменти винаги ни карат да се чувстваме разочаровани, притеснени, отчаяни, изгубени, като на път без посока. В душата ни има тежест и не знаем как да продължим напред. Ако не съумеем да излезем от този лабиринт, може да се задържим в него ненужно дълго време. Когато ни е трудно, можем да търсим утеха и сила в будистките мъдрости. Вижте 3 философски разбирания, които може да ви мотивират да излезете на нов и по-ясен път.
Нищо не е постоянно
Когато животът ни изглежда като в застой, важно е да не забравяме, че промяната е неизбежна. Чрез нашите пътувания, повишения в работата, загуби, болести и постижения, нещата винаги се променят и трансформират в нови ситуации. Емоционалните ни реакции към тези ситуации също не са постоянни. Непостоянството може да ни покаже, че емоциите са само временни и съществуват и в крайна сметка се трансформират в други емоции и чувства.
Правилата за живот на Шамс от Тербиз
Идеята за непостоянството води до идеята за дхарма. Дхарма е пътуването на душата чрез задължения и действия. Когато следваме своята дхарма, означава да следваме сърцето си и това, което желаем да правим всеки ден.
Дхарма е важна индуистка, будистка и йогистка концепция, отнасяща се до закон или принцип, който управлява Вселената. За да изживее човек своята дхарма, той трябва да действа в съответствие с този закон.
На индивидуално ниво дхарма може да се отнася до лична мисия или цел. Традиционно се смята, че дхармата на индивида е предварително определена. В зависимост от тхармата, душата се ражда в определена каста или социална група, или като награда, или като наказание за действия в минали животи.
В случай, че в настоящия ви житейски момент се чувствате като изгубени, мислете за обкръжението си, текущата си ситуация и връзките си като за временни. Този начин на мислене ще ви даде повече пространство да „дишате“ и да се движите по начина, по който искате, или да следвате своята дхарма. Така може да се мотивирате да направите някои ключови промени и да се открият пред вас нови възможности.
Нашето Аз срещу Не-Азът
За нашите мисли, емоции и вярвания, винаги държим отговорни нашето Аз. От друга страна будизмът предполага възможността за Не-Аз, което е несъществуване в сърцевината на нашето същество, което пък е непостоянно. То се движи и променя точно като живота край нас.
Това предполага, че мислите и вярванията ни могат да се променят по наша воля в зависимост от ситуацията, в която се намираме и че нашето вътрешно Аз отразява нашия външен свят. Какво означава всичко това? Това може да означава, че имаме силата да решаваме нашата дхарма или посоката на нашия път и че това не е непременно определено от минал опит, вярвания и нагласи.
Казано по-ясно, ако мислим за сложната ситуация, в която се намираме, че имаме повече от един изход, от който можем да излезем и ако не позволяваме на негативните мисли да ни смачкат, ситуацията мигновено става по-лека и разрешима. Не бива да забравяме, че мислите ни определят нашата нагласа, мотивация или липсата на такава, определят нашите действия.
Природата като начин да се почувстваме по-добре
Не трябва да забравяме, че природата е неразделна част от нас самите. Будистите виждат природата и земята като непрекъснато променящи се и винаги движещи се. За тях дори скалата притежава движение и играе роля в по-голямата екосистема. За тях дъждът не е просто дъжд, защото те виждат падащите капчици като полезни за дърветата, животните, живота край нас.
Природата може да ни помогне да се почувстваме по-добре, да намалим стреса, когато има дисхармония в нас. Разходката из нея може да бъде един вид медитация. Може да започнем да се вглеждаме по-дълбоко в нея. Да усещаме по-силно ароматите ѝ, цветовете ѝ, да чуваме по-ясно звуците ѝ, дори тези на падащите капки дъжд. Да ги изолираме от сивото, шума, да видим красотата на този природен цикъл, защото ние сме част от него.
Една кратка разходка в парка, планината или край морето, може да ни зареди с положителни емоции.