Кои са грешките, които допускаме при възпитанието на децата?

Отглеждането на дете е една от най-трудните задачи, с които се сблъсква всеки родител. За съжаление, няма училище за родители и всички ние трябва да научаваме уроците си по трудния начин. В днешно време обаче разполагаме с много източници – книги, семинари, интернет, от които можем да черпим знания. Стига да искаме, можем да се усъвършенстваме и да намерим отговорите на много въпроси, които ни притесняват.

„Отглеждам ли детето си правилно?“, „Притеснявам се, че ще разглезя децата си“ – това са една нищожна част от хилядите въпроси, които връхлитат всеки родител. Какви са най-основните грешки, които допускаме във възпитанието? За всеки родител те са различни, но ето някои от най-често срещаните:

Пренебрегвате съществуващи проблеми

Често пъти родителите пренебрегват съществуващи проблеми, тъй като мислят, че те не могат да бъдат решени или пък приемат, че нещата са такива, каквито са, без да направят нищо по въпроса.

Преди да действат могат да минат месеци, дори години – време, през което цялото семейство може да изпитва дискомфорт и респективно – това положение може да е причина за скандали и излишни нерви – например – проблеми със съня, често будене през нощта, поведенчески проблеми, проблеми с обноските с други хора. Въпреки че изискват доста работа, това са все неудобства, които могат да бъдат решени. По пътя може би ще имате нужда от помощ. Потърсете специалист или книга по въпроса, който ви вълнува. Не се пускайте по течението, вдигайки рамене с думите: „Ами, нормално е“. Ако усещате, че определено поведение у вашето дете е притеснително, назидателният тон и караниците няма да решат проблема.

Имате нереалистични очаквания

Ако натоварвате детето си с нереалистични очаквания, това може да е причина за възникване на проблеми. Това се случва при родители, които са твърде нетърпеливи. Тревожите се, че детето ви е на 2 годинки, а още няма интерес да сяда на гърне? Притеснявате се, че на 6 годинки синът или дъщеря ви още се напишкват в леглото? Тийнейджърът вкъщи е отнесен и разсеян? Уверете се, че вашите изисквания и очаквания съответстват на умственото и двигателно развитие на вашето дете. Не правете прибързани заключения и не раздавайте диагнози.

Нереалистичните очаквания могат допълнително да натоварят децата ви, като в резултат това може да доведе до проблеми със самооценката, самочувствието и дори поява на стрес, както и лоши оценки в училище. За децата е важно да усещат, че са приемани такива, каквито са, без да изпитват срам от това, че не покриват вашите високи стандарти. Друг негативен аспект е затвърждаване на убеждението: „Аз не съм достатъчно добър“ – това пък от своя страна може да доведе до хронично безпокойство.

Отвръщате на „удара“

Тук не става въпрос за физическа саморазправа, а за случаите, в които си изпускате нервите и отвръщате на неприемливото поведение на детето си с викове, скандали, крясъци или пък повтаряне на едно и също до изнемогване. Спорът и разправиите с децата ви са нещо, на което те обръщат много голямо внимание, но с негативни чувства. Умението да ви провокират до степен, в която дори вие не можете да контролирате себе си, дава на децата голямо психическо надмощие над вас. Защо? Защото те виждат и осъзнават до какво състояние могат да ви доведат – по този начин те чувстват, че „командват парада“. Вместо да прекратите негативното поведение, със скандала вие всъщност поощрявате детето отново да се държи по този начин. Опитайте се да не отвръщате на удара с удар или да влизате в битка, опитвайки се да разберете кой е по-силен. Използвайте по-кротки методи – разговаряйте или за миг си дайте почивка, преосмисляйки действията си.

Водите битките на детето си вместо него

Въпреки че има конфликти, при които родителят трябва да застане редом с детето си, оказвайки му подкрепа, вечното предпазване на детето ви, може да има негативен ефект върху неговото развитие и възможността му да се учи как да взаимодейства с другите хора. Когато децата са малки, добре е да наблюдават родителите си как се справят с проблемни ситуации – така те се учат от тях. Но колкото повече расте едно дете, толкова повече трябва да се оставя то само да се справя с възникващите неприятни ситуации. Когато родителите изземват възможността детето да се защити само, то свиква, че нищо не зависи от него и гласът му не може да бъде чут. Децата трябва да бъдат поощрявани да изказват мнение и да определят сами границите си на общуване с другите.