Нуждата от приемна грижа за деца, пострадали от насилие

Цел на Отворените врати е да се направят публично достояние потребностите на децата, пострадали от насилие, особено на тези, с които се злоупотребява в семейството. Както е известно за специалистите, но не и за широката общественост, голяма част от децата, които търпят насилие от семейството си се налага да бъдат извеждани и поради липса на приемна грижа – да бъдат настанявани в институции. На практика често пъти специалистите са изправени пред ужасната дилема дали да оставят децата в семейна среда без капацитет, или да ги изведат в нереформирана институция.

Идеята за приемната грижа за деца в България възниква след едно силно земетресение през април 1928 г. Децата се оказват най-уязвимите. Тогава за първи път е открита специална служба за подпомагане на децата на пострадалите от земетресението. Тя осигурява подслон и прехрана на децата, медицинска помощ, включително за родилки и временно приютяване на деца от пострадалите селища в други, незасегнати от земетресението. Грижата за децата-сираци, пострадали от земетресението е първообразът на по-късно реализирания проект за настаняване на деца-сираци в семейства. Кое е различно сега? Конвенцията за правата на детето на ООН подрежда йерархично местата за отглеждане на деца – на първо място биологичното семейство, следвано от приемната грижа и осиновяването, и на последно място – институцията. Приемната грижа е подходяща за временно извеждане на детето извън семейството поради: заболяване на родителите; развод или смърт в семейството, алкохолна или наркотична зависимост; физическо, психическо или сексуално малтретиране на детето, неглижиране; изоставяне.

Етапите за реализиране на приемната грижа са:
Подбор и оценка на кандидатите за приемни семейства – В предварителните разговори се разяснява, че приемните деца не са “руси и синеоки” и нямат отлични оценки в училище. Те са вече личности, чиито предишни преживявания (понякога предимно негативни) не отговарят на идеализираната представа за едно мило дете, което е благодарно, че ще живее в ново семейство.
Подготовка и обучение на кандидат приемни родители – именно от обучението зависи ефективността на приемната грижа, така че е нужно да се отдели достатъчно време за него, да се работи върху мотивацията, очакванията и изграждане на реалистична представа за специфичните особености на децата от институции или малтретирани и неглижирани деца.
Подготовка и оценка на потребностите на детето – за детето е важно да знае защо биологичните му родители не могат да се грижат за него, защо се настанява в приемно семейство и за какъв период.
Процес на взаимно адаптиране на дете във вече одобреното приемно семейство – всяко настаняване на дете извън семейството носи голяма промяна както в неговия живот, така и в живота на приемните родители.
Контрол, консултации и супервизия от страна на социалната служба – Социалната служба (или НПО) осигурява подкрепа и помощ на приемното семейство, чиято основна цел е да му послужи като опора и да подпомогне процеса на адаптация след настаняване на детето.

Основен принцип при настаняване на дете в приемно семейство е посрещане на нуждите му, а не удовлетворяване желанията на приемните родители.

Настаняването на детето в приемно семейство не е панацея – изисква предпазливост, натрупване на опит, подготвени специалисти и системно сътрудничество между всички участници в този процес, целящ решаване на съдбата на едно дете в риск.

Децата преживели насилие попадат в групите деца, които са приоритет за настаняване в приемни семейства, поради специфичната си симптоматика, нуждата от осигуряване на сигурна и безопасна среда, преработване на стари негативни преживявания.

Какъв е светът през тези детски очи. Вяра е слабичко симпатично деветгодишно момиче с будно лице. Лесно се усмихва, когато й се обърне внимание. Прави впечатление на дете, което е тревожно и несигурно по отношение на близостта. Поведението и начинът, по който говори за себе си, свидетелства за вътрешно преживяване за себе си като за лошо и непослушно дете, което заслужава да бъде наказвано. Такова преживяване имат деца, подложени на домашно насилие и малтретиране.

Историята на Вяра започва в семейство без баща и с майка, която преди две години е диагностицирана с параноидна шизофрения. Тъй като тя не признава болестта и не се лекува, става агресивна към детето. Вяра често е виждана със синини по лицето, поведението й се е променило, станала е затворена и напрегната, особено в присъствието на майката. Това налага извеждането на детето от семейството и настаняването му в институция. Няколко месеца след настаняване в дом за временно настаняване Вяра е насочена от Отдела за Закрила на Детето към Център за възстановяване консултиране и психотерапия на Фондация “Асоциация Анимус” за психотерапевтична работа с цел преодоляване на травмата от преживяното насилие.

През есента на 2007 г. се появи възможността Вяра да бъде настанена в приемно семейство. Започна процес на запознаване и напасване между тях. Вяра беше въодушевена от възможността да живее в семейство. Един месец по-късно приемните родители заявиха желание да върнат Вяра, тъй като не могат да се справят с нея. За тях фактите от нейната история изглеждаха много страшни. Притесняваха се от симптоматиката на детето – нощно напикаване (израз на стрес при адаптиране към новото място), генетичната обремененост, от мълчанието й и провокацията й в различни ситуации. Приемните родители приемаха поведението на Вяра като обидно към тях, като не си даваха сметка, че то се дължи на предишни преживявания и история на отглеждане. За родителите беше трудно да разберат защо Вяра скърби за майка си и защо все още иска да се вижда с нея.

Връщането от приемното семейство направи Вяра още по-тревожна и несигурна. Тя го преживя като потвърждение, че никой не я иска и не я обича, че е лошо дете. Към настоящия момент Вяра е настанена в Център за временно настаняване на деца. Тя е изправена за пореден път пред перспективата за трайно настаняване в институция поради липса на алтернативна грижа от семеен тип.

www.animusassociation.org/bg/actualno.html