Идва ден и то голям! Всички весели сме вкъщи.
Тук тесто за козунак с няколко яйца и пудра захар.
Млекцето, то се знае, стафидите, глазурата. И с фолиото... във фурната. Че смях пада до зори, за този заек-козунак!
А за яйцата ли? – И там сме богове и то големи. И шарени, и едноцветни, и прекрасни. Колкото може повече, борци. За да е весело в душата. Със детелинки, и с ваденки, и с шарки.
Заради Бог. За да сме здрави и щастливи, това са мойте малки тайни. За мен, семейството, рода, предавани от поколения и от всякъде върба. Защото сме и именници. А горе гледат ни и ни се радват.
Защото туй е за Иисус, и Богородица, и всички малки ангели, които ще бдят над трапезата.
А най-вече за хората. За туй във кошничката ги поставяме, сред теменуги, върбови клонки, здравец и свещички. За да стане не рецепта, а великденско вълшебство и чудно заклинание за бъдност! И да прихванат другите.
Особено с яйцата. А и малко руйно вино, за да е весело. Пред една иконка. Великден е! И вий се радвайте. А ако ви хареса рецептата, я дайте и на комшиите – не само нашите, но и чуждите – и македонци, и гърци, и сърби... че балканите тъй важни са!
Честит Великден със всички великденски изкушения. За малки и големи. Да пребъде!