Докъде нашата отдаденост да бъде отдаденост?!

Интервю с Белослава

За теб музиката е послание – как предпочиташ твоето послание да достига до хората?
Как предпочитам! Това е много добър въпрос. Много е важно, че е послание, чувствам се като посланик на мисия, някаква важна мисия, която не знам дали този живот ще ми стигне да изпълня. Ако мога, от сега съм програмирала в матрицата и в следващия живот пак да съм така, за да довърша недоизказаното в този живот. За мен най-добрият проводник на енергия и музика е контактът очи в очи, и ухо в ухо с хората, живият начин на изпълняване на музиката. За мен няма друго средство, което да влияе така интензивно на сърцето и на съзнанието, и на всеобщата аура, която носят хората и музиката, от пеенето на живо и концертите.

Значи предпочиташ сцената?
Предпочитам сцената.

Или и студиото си има своя чар?
Не, въобще не го разбирам това със студиото. Не съм добра в студио, още се уча как да пея в студио, въобще това е съвсем друга концепция, друга философия. Аз още не го умея, така че за мен сцената е незаменима.

Новият ти сингъл има простичкото, но изпълнено с много смисъл заглавие "Слушай ме". Как се роди текстът на песента?
Текстът се роди в колата, на светофара на "Витошка" и "Патриарха", следобеда, примерно петъчен ден, всички бързат да се приберат. Помня го този следобед, защото бързах да си застраховам колата и слушах едни инструментали, които Влади от Ретро радио ми беше дал и си пеех върху тях и изведнъж, явно някой от акордите ми е повлиял, тръгна това "Слушай ме, слушай ме". Аз в паниката си в този дъжд, се оказа че нямам химикалка, нямам тефтер, нямам нищо. Срещу "Свети Георги" спрях бързо, купих си молив, химикалки и някакви листове. Сигурно за 15 минути съм написала целия текст – той просто се изля, като че все едно винаги е бил там на тези листове, по това време, все едно там си е бил. Отидох да си застраховам колата и след това за два дни с Живко направихме музиката, която няма нищо общо с това, което в момента звучи в ефира, защото то има своя нов аранжимент. Но "Слушай ме" в акустичната й версия, която аз няма да забравя да сложа като бонус в следващия си албум, е най-красивата песен, която сте чували!

Ти си Гласът на кампанията на Face to Face Bulgaria "Любовта е опасна". Какво е посланието ти към всички, които те слушат?
Аз много благодаря на Face to Face за това, че ме поканиха да бъда част от тази идея, защото това е една част от нашия живот, която ние не виждаме и забравяме, че това е от тези неща в живота, които се наричат нещастия, които се случват на хората. Има начин, по който ние можем да помогнем, дори само говорейки си за това и коментирайки факта, че женската емоционалност е нещо невероятно. Тази виталност ни помага да бъдем жени, но има една инфантилност, грешки, които допускаме, обичайки хората до себе си, които понякога могат да ни подведат... И ако ние си говорим за това докъде нашата отдаденост да бъде отдаденост, за да не ни се случи най-лошото... Мисля, че можем по този начин да си помагаме.

Ако пред теб стои момиче, за което знаеш, че се опитват да я въвлекат в трафик, какво ще направиш, за да й помогнеш?
Единственото нещо, което мога да направя е да й говоря, ако тя е вече повлияна по някакъв начин, ако тя иска да направи нещо, ако тя иска да замине... Другото, което бих направила: бих била много крайна, бих се разправяла с бой...:)))

С нея или с този, който се опитва да я въвлече в трафик?
С този който се опитва да я въвлече в трафик, разбира се. Мисълта ми е, че аз не знам как бих могла да попадна в такава ситуация, но бих подходила с говорене, това е наистина една много добра, човешка стратегия. Ние можем само по този начин да си помагаме – разбирайки се и вярвайки един на друг... и споделяйки. В психоанализата казват, че са много трудни пациентите, които не споделят. Винаги се спасяват тези, които споделят. Така е според мен и в живота.

Убедена съм, че има много момичета, които ти се възхищават и искат един ден да станат като теб? Какъв е пътят?
Никога никой не трябва да иска да е някой друг, първо, защото всички ние сме уникални сами по себе си и всеки носи индивидуалност, която е незаменима – просто трябва да намерим своята в себе си. А пък пътя по принцип – неведоми са пътищата божии – т. е. аз не мога отстрани да погледна какво ми се случва. Аз вървя по един предначертан от някой или от самата мен път, не знам доколко успявам да го контролирам, но единственото нещо, което ми помага е само себе си да слушам. Винаги съм слушала себе си, дори и влизайки в конфликти със семейството ми, с родителите ми, които не харесват моята музика (може би вече я харесват), с приятели, които са ме карали да се отказвам. Мисля, че това важи за всички. Има един вътрешен глас, който е незаменим! Слушайте си го!

А пътят на успеха – труден ли е, лесен ли е?
Той пак е свързан с вътрешния глас... Ужасно е трудно! Ако трябва да се върна само 5 години назад в клубовете и да пея пред трима човека и да знам, че не знам дали това има смисъл, и да се прибирам в три през нощта загубила мотивация... Това са години, в които тъпчеш на едно място и единственото нещо, което може да ти помага, е да си казваш: това ли искам да правя, това ли е моят свят! Единственото нещо, което ме е крепяло е, че аз съм крепяла себе си вътрешно по някакъв начин. Така че, пътят е супер дълъг и той сега започва, и трябва да сме много истински, да има някаква истинност в нас самите. Ако започнеш да се луташ от мнения, хора, ситуации, да се влияеш, да се поддаваш, да се продаваш – ти губиш вътрешното, забравяш кой си бил и забравяш какво си искал да кажеш в началото, изгубил си се и днес те има, утре те няма! А като слушаш себе си и си откровен, и си казваш нещата такива, каквито са, така си в правилната посока!