Снимка: iStock
Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. За себе си споделя, че е посветена да оказва подкрепа на хора, които изпитват болка и проблеми в отношенията си, които искат да са по-удовлетворени, по-щастливи, уверени и целеустремени.
Петя Георгиева води рубрика в Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“, която дава възможност на читателите ни да отправят въпрос, който ги терзае, а психологът да им отговори.
Днешният ни разговор с Петя Георгиева е посветен на родителството. Как да вдъхваме увереност на децата си, как да бъдем приятели с тях, но и същевременно да запазим своя родителски авторитет. Вашите въпроси към психолог Петя Георгиева можете да изпращате на имейл: info@az-jenata.bg.
Как да вдъхнем увереност на детето, ако то е по-интровертно или притеснително?
На първо място като се опитаме ние самите, като родители, да видим и възприемем детето си с неговите индивидуални особености на характера и темперамента. Да се опитаме да приемем, че не всички деца са еднакви и всяко е уникално със своята автентичност и качества. Едва тогава ние бихме могли, от позицията на приемане на детето си, да му вдъхнем увереност по един подкрепящ начин и да развием неговите качества, без осъждане и критика.
Също би било добре, ако се фокусираме върху позитивните му качества и ги подсилим, така също можем да подпомогнем усещането за увереност в детето.
Много родители споделят, че изпитват затруднения във възпитанието на децата си. Искат да са и приятели с децата си, и изискващи родители, но тези два подхода трудно работят в комбинация. Какви са твоите съвети към тези родители, които се затрудняват и не успяват да намерят баланса в отношенията с децата си?
Тук е важно да не бъркаме приятелството с приятелското отношение! А що се отнася до родителството и възпитанието, това отличава все пак родителя от приятеля, но може да има приятелско отношение и подход към детето, запазвайки родителската роля. Или с други думи родителят би могъл да проявява в определени моменти и приятелско отношение, докато остава в ролята си на родител, разбира се, не през цялото време. Детето потенциално може и е добре да има своя социална (приятелска) среда и има капацитета да изгради такава.
Все пак, от голямо значение е възрастта на детето, но приятелското отношение е свързано с изграждането на близост, доверие, споделяне, а изискванията и възпитанието изграждат дисциплина, характер, личност и много други. Накратко, родителят може да съчетава и комбинира различни подходи, но е важно да има осъзнатост кога кой подход е подходящ.
Една от най-болезнените теми е насилието в училищата. Никое училище не е застраховано от прояви на агресия, но има ли начини да ограничим това неприятно явление, взимащо вече огромни размери? Какво можем да направим като родители, има ли стъпки, които помагат в превенцията срещу насилието между деца?
Да, разбира се. Тук много важно е какво детето вижда вкъщи, в семейството си всяка вечер. Често това, което се случва в семейството (или обратното на това) се репрезентира и в училище, защото децата копират и показват това, което виждат. Моделите на поведение са изключително важни за всяко дете. Важна е и превенцията, тоест детето да знае и да е подготвено как трябва да се държи, ако попадне в агресивна ситуация или такава се случи около него.
Друг важен аспект при отглеждането на подрастващи е тяхното психическо и емоционално здраве, особено в периода на пубертета. Родителите са ангажирани с ежедневните си задължения и понякога занемаряват така важното общуване с децата и най-вече тийнейджърите. Какво би посъветвала родителите да предприемат, за да не губят връзката с децата, макар и да са ангажирани?
Колкото и да са ангажирани, да планират или да си сложат в графика определено време, в което да са на 100% с децата си присъствено, според възможностите си. Тоест тук не слагаме норма, добре е всеки родител сам да определи това време според графика и програмата си, но истината е, че ако не си освободим ние самите време за нещо, без значение за какво, времето няма да се появи от само себе си.
При подрастващите и през периода на пубертета се появява и нуждата на децата от лично пространство, от заявяване на себе си, това са неща, за които родителят е добре да е наясно и да е подготвен.
Относно времето, всичко е постижимо, според това какво ние поставяме за приоритетно и важно, смятам, че с добра организация можем да постигнем оптимални резултати.
* * *
В рубриката „Вашият въпрос – нашият съвет“, психолог Петя Георгиева отговаря на читателски въпроси, които може да ни изпращате на редакционен имейл: info@az-jenata.bg.