Великден, Възкресение Христово

Най-големият християнски и народен пролетен празник е с непостоянна дата – след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние, в първия неделен ден. Движи се от 4 април до 8 май. Предшестван е от Лазаровден (предпоследната събота преди Великден) и Цветница (неделята преди Възкресение), които имат богата народна обредност, но днес се честват предимно като именни дни. На Връбница всички ходят на тържествена църковна служба, откъдето си вземат осветени върбови клончета. Те се слагат на семейната икона и ако някой се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. От вода, в която са киснати клонките, измиват очите на урочасано дете. Разрешава се да се яде риба.

Дните от Връбница до Великден се наричат Велика или Страстна седмица (заради страданията на Христос). Понеделник и вторник са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата. В сряда не се работи женска работа. Децата ходят за здравец и вият китки. В четвъртък не работят и мъжете. Жените месят хлябове и боядисват яйца, което е най-важният празничен обичай. Първото яйце задължително се боядисва червено. С него се натъркват челцата и бузките на децата и после се оставя до семейната икона до Велики четвъртък на следващата година; вярва се, че то има лечебна сила. Пъстрите яйца се наричат перашки. Стародавни народни вярвания гласят, че на Велики четвъртък земята и небето се разтварят и архангел Михаил пуска душите на мъртвите да си дойдат на земята. В събота могат да се пекат козунаци, а който не е успял в четвъртък – и да боядиса яйца.

С много повече символика и обредност се отбелязват тия дни според християнския канон. През Великата седмица Иисус завършва земния си живот и тържествените богослужения припомнят евангелския разказ за страданията му. На Велики четвъртък е станала Тайната вечеря и предаването на Христос от Юда. Затова на този ден свещеникът в църквата изнася кръста от олтара, което символизира носенето му от Иисус към Голгота. Сутринта на Велики петък са разпнали Христос и после е погребан в пещерата. На богослужението от олтара се изнася плащаницата, с която е било покрито Христовото тяло, след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му. Вечерта с плащаницата се обикаля храмът и символично се погребва Иисус. Плащаницата се слага на маса, отрупвана с дарове и цветя, а под нея се провират богомолците. На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба и го намерили празен. Явил им се ангел, който им съобщил за възкресението. В събота от 23 ч започва литийно шествие, а в 24 ч свещеникът обявява Възкресение. Миряните се поздравяват: "Христос воскресе! – Воистина воскресе!" и с радост в сърцата и запалена свещичка се прибират вкъщи.

В неделя по обяд Евангелието се чете на различни езици. След тържествената служба хората се прибират вкъщи, където отговяват с яйце и обреден хляб. С особени емоции е съпроводено "боренето", "чукането" с боядисани яйца. Победителят има яйце "борец " и ще бъде най-здрав и късметлия през годината. Черупките от яйцата се заравяли в градината или се слагали под прага на къщата и се вярвало, че те притежават магическа сила и ще гонят злото от дома.

В деня на Възкресение Христово е задължително младоженците да посетят кумовете си (носят им "кумов колач" и червени яйца), девера, родителите на младата булка (посещението се нарича "поклон"). У девера се ходи само първата година, у кръстника 3 години подред, а у родителите – всяка година. Три дни се празнува Великден. След дългите пости се правят пищни трапези. Хора, люлки и игри допълват радостта от празника.

Седмицата след Възкресение се нарича "Томина неделя" (заради неповярвалия във възкресението на Христос Тома), "Светла/празна седмица". През нея също не се работело и хората продължавали да се веселят и да си ходят по гости.

Обредна трапеза:
шарени яйца, козунаци, обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, зелени салати, ястия със спанак или други "зелении", саздърма, агнешко месо, печена луканка.