Как да постъпите, когато вашето дете тийнейджър е депресирано?

Тъкмо когато си мислите, че вашето дете вече е голямо, идва един от може би най-трудните периоди в неговото съзряване – а именно – пубертетът. Времето, в което вашето малко момче започва да става мъж, а вашето момиче – жена е свързано с редица хормонални и поведенчески промени. Ако пък забелязвате, че вашият тийн е подложен на стрес, тревожност и депресия, в следващите редове ще ви споделим няколко съвета как да постъпите, за да му помогнете в този нелек период. 

Бъдете подкрепящи 

Едно от най-важните неща, които можете да направите за вашия тийнейджър, е да работите върху укрепването на връзката ви. Опитайте се да изградите емпатия и разбиране, като се поставите на негово място. Може да сте разочаровани, че детето ви изглежда пасивно и раздразнително през повечето време и сякаш не прави нищо, за да си помогне. Но ако няма много неща в живота му, които го правят щастливо или пък му се е случило нещо, което силно го е разочаровало, разбираемо е, че може да избягва нещата, на които се е наслаждавало преди и да се оттегли в стаята си. Депресията затруднява дори най-обикновените дейности. Опитайте се да потвърдите емоциите на детето, а не нездравословното му поведение. Можете например да кажете: „Напоследък изглеждаш много уморен. Наистина ли се чувстваш така?“ Пояснете, че искате да се опитате да разберете какво го тревожи, без да се опитвате да разрешите проблема.

Свързани статии

Признаци, че тийнейджърът може би взима наркотици

6 ценни въпроса, които да зададете на тийнейджъра

12 бюджетни идеи за подаръци за тийнейджъри

Как родителите да стимулират тийнейджъра си да споделя свободно

Бъдете състрадателно любопитни

Задавайте въпроси, свързани с настроението деликатно, без да сте емоционални. Дори родителите с най-добри намерения често не осъзнават, че тяхната загриженост може да изглежда като критична, а не като породена от любов. 

Не бъдете осъдителни и не се опитвайте да разрешите проблемите им

Дори и да не сте съгласни с гледната точка на детето ви, не се дръжте като съдници. Изслушването на проблемите на детето може да изглежда така, сякаш обръщате внимание на негативното, но по този начин всъщност вие показвате на детето, че го чувате, виждате и се опитвате да разберете, а не да го поправите. Хората не обичат да бъдат коригирани. Изслушването без осъждане всъщност ще накара детето ви да гледа на вас като на съюзник и на човек, към когото може да се обърне, когато е готово да говори. 

Свързани статии

Петя Георгиева: При възпитанието е важно да не бъркаме приятелството с приятелското отношение

Най-честите грешки, които допускате при възпитанието на децата

Защо ролята на бащата е уникална за възпитанието на детето

Опитайте се да дадете на детето възможности да прави определени неща, без да го критикувате

Вместо да казвате: „Мила, наистина трябва да станеш и да направиш нещо. Защо не се обадиш на някой приятел?“ можете да кажете: „Отивам до мола да свърша една работа. Кажи ми, ако искаш да дойдеш с мен и може би ще успеем да обядваме заедно.“ За някои родители това може да изглежда като пасивно поведение, сякаш те не правят достатъчно за детето си. Но да сте до него и да му съобщите, че го приемате, е точно това, от което то се нуждае от вас в момента. Това всъщност е много активен начин да укрепите връзката си. 

Акцентирайте върху положителното 

Уверете се, че забелязвате и положителните неща, които вашият тийнейджър прави – да ходи на училище, да работи на непълен работен ден, да мие чинии или да вземе брат си от футболна тренировка. Всички гореизброени са добри неща, които вашето дете прави и е важно да ги признаете, вместо да си мислите: „Това е негово задължение, трябва да го направи.“ Всички ние обичаме да бъдем оценени и признати за това, че вършим добра работа, дори когато това се очаква от нас.

Потърсете професионална помощ 

Ако искате вашият тийнейджър да потърси лечение под формата на терапия, най-добре е да бъдете търпеливи, когато предлагате тази идея. Някои тийнейджъри ще бъдат възприемчиви към ходене на терапия, а други не. Като родител е важно да сте търпеливи и внимателно да ги насърчавате да потърсят лечение. Ако вашият тийнейджър не иска да има нищо общо с подобна идея, не настоявайте. Изчакайте да реши сам да потърси подобна помощ. Междувременно продължавайте да бъдете подкрепящи.