Учете ги да се справят с провала и отхвърлянето. Снимка: istock
Както гласи една велика поговорка: „Не е нужно да възпитавате децата си. Те така или иначе ще станат като вас. Затова възпитайте себе си.“ Ето и някои от най-ценните съвети, които можете да им предадете и които ще ги направят устойчиви не само психически, но и емоционално. Научете децата си:
Показването на чувства ще бъде едно от най-важните житейски умения, на които да научите децата си. Това не само ще им помогне да процъфтяват емоционално, но и така няма да се почувстват неподготвени в резултат на негативни чувства. Воденето на дневник е невероятен начин да научите децата да изразяват чувствата си по полезен начин.
Когато децата не знаят какво да правят с емоциите си, това може да доведе до безпокойство, депресия и други емоционални проблеми по време на юношеството и зрелостта. Помогнете им, като бъдете неосъждащото пространство, в което отиват, когато се чувстват разочаровани или ядосани.
Провалът и отхвърлянето вероятно са най-честите и неприятни неща, които се случват в живота ни. Във всяка ситуация, в която можете, оставете децата да видят как се проваляте, но също и какво правите с провала. Извинете се, когато ги онеправдаете – това им показва, че сте несъвършени точно като тях. Споделете им, когато кандидатствате за работа и ви откажат.
Ако се приберат от училище тъжни, защото са били отхвърлени от приятелите си, кажете им как всеки ще преживее отхвърлянето и че това е нормално явление в живота. Противопоставете се на тяхното отхвърляне, като покажете съпричастност, когато дойдат при вас с чувство на съмнение, тъга и объркване. Кажете им, че отхвърлянето или провалът не ги определят, а по-скоро какво правят с тях.
Да се извините на някого, когото сте онеправдали, е най-скромното и предизвикателно житейско умение, което трябва да научите. Нашата човешка природа е проникната от егоизъм от момента, в който се родим. Ние сме нуждаещи се и в нуждата си се забравяме един друг. Забравяме, че нашите действия могат да причинят болка на другите. Но точно тук трябва да внимавате. Нека вашите деца знаят, че е добре да се провалят и да направят грешка. Но признание за това е мястото, където това житейско умение може да повдигне или разбие човек. Просто казано – когато не научите децата си да се извиняват, те няма да могат да имат здрав брак или приятелство.
Когато децата ви са в лошо настроение, обикновено има причина. Може би са уморени, претоварени или нещо лошо се е случило в училище. Ето защо е толкова важно да ги научим да познават собствените си граници – кога трябва да си починат или да направят нещо за себе си. Научете ги да се грижат за себе си, как да казват „не“ на другите, как да имат граници, но в същото време да не бъдат егоисти. Това е тънка линия за преминаване, в която понякога ние, възрастните, не сме толкова добри.
Но дете, което знае границите си, ще бъде емоционално и психически по-здраво от дете, което не знае какво да прави, когато се чувства претоварено или тревожно. И помнете, че във всичко, на което учите децата си, трябва да го правите с ЛЮБОВ.
Увереността и самомотивацията са важни аспекти на умствената издръжливост, което означава, че децата ви не трябва да са зависими от други хора, за да се чувстват добре със себе си, според психотерапевта Ейми Морин. Можете да помогнете на децата да се овластят, като ги научите на повтарящи се фрази, които им напомнят, че „те са отговорни за това как мислят, чувстват и се държат – независимо от това как се справят хората около тях“, споделя Морин за CNBC Make It през 2021 г. Крилатите фрази трябва да са кратки и лесни за запомняне (според Морин, която също е автор и водещ на подкаста Mentally Stronger). Тя предлага тези четири примера:
Може да е трудно да гледате как децата се провалят в нещо. Все пак родителите трябва да покажат на децата си, че приемането на трудно предизвикателство може да ги научи на много неща – например как се представят под напрежение – независимо дали успяват или се провалят. Хвалете децата си, когато покажат смелостта да поемат трудно предизвикателство – това препоръчва психологът Мери К. Мърфи.
Помогнете им да обмислят какво са научили и как могат да приложат тези нови уроци и умения занапред, споделя тя. Опитайте се да разкажете на децата си лични истории за моменти, когато сте упорствали в трудни ситуации и какво сте научили от миналите си грешки, посъветва специалистът.
„Този тип истории помагат за нормализиране и показват на децата, че почти всичко, което си струва да се направи, обикновено включва малко борба, особено в началото“, пише тя.
Вашето отношение може да бъде заразно, поради което детските психолози казват, че е важно родителите да моделират добро поведение на децата си. Това включва оптимизма, който е ключов компонент на умствената сила, според невролога Уенди Сузуки. Оптимистичните, обнадеждени деца се чувстват по-контролиращи собствения си живот и обикновено са по-уверени, когато поемат нови предизвикателства, това пък споделя образователният психолог Мишел Борба.
Оптимизмът може да бъде научен и преподаван, така че не забравяйте, че децата винаги слушат и следят за сигнали как да се държат родителите им, добавя тя.
„Следващия път, когато нещо се случи, можете да кажете: „Всичко е наред, ще се справим.“ казва Борба. „Ако продължавате да го повтаряте, всъщност така карате детето си да „подслушва“ стратегията ви за справяне. И най-удивителното е, че много често те го усвояват и така имат начин сами да отговорят на притеснението.“