Златни хора със златни сърца

Златна възраст за златни сърца – може би така най-точно може да определим възрастните хора, достойни да посрещнат своя празник. 1 октомври, оказва се, че е и техен празник.

Но разбира се повечето от тях не знаят. Българските възрастни хора нямат време за празници. Повечето от тях са работили през целия си живот и годините, които са им отредени като най-спокойни, за тях също са изпълнени с динамично и напрегнато ежедневие.

Те продължават да работят – най-вече за да помагат на своите деца и внуци. Ако отидете пред училищата, алиансите по езици, детските школи по изкуства или спорт ще видите баби и дядовци, които изживяват второто или третото си детство. Те са първите помощници на младите семейства. Те са онези, които вземат и водят децата на училище, редят се по бюрократични опашки в общините, занимават се с домашните майстори, готвят, чистят и какво ли не. С една дума здравите възрастни хора продължават да дават всичко от себе си, за да помагат.

И ако има от кого децата да се научат на трудолюбие, отговорност и прецизност – това са именно хората в златната възраст. Те са и готови да предадат своите знания, за разлика от по-младите, които кътат уменията си защото иначе другите ще ги изместят от топлия им офис и ще напреднат повече от тях в кариерата. И готовността да споделят, според мен, не е дошла с годините, просто те са били възпитани в друго време, с други ценности и ако не друго тогава е имало много повече колективен дух и желание за отборна работа.

Така че би било прекрасно на 1 октомври да им дадем един заслужен почивен ден – да могат да си починат, да направят нещо за себе си и да се надяваме, че хората в златната възраст ще могат да изживеят своето златно време.

Благодарим им от сърце.

* * *

Да помогнем на възрастните да преодолеят дигиталната бариера
Моята баба
1 октомври – Международен ден на възрастните хора
Тържества по случай Деня на възрастните хора
Безизходица и мизерия в есента на живота