Поверия и обичаи за Малка Богородица 

На 8 септември православната църква почита празника Рождество на пресвета Богородица. Това е денят, в който се е родила Дева Мария. Той е и един от най-големите християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Какво повелява традицията?

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един от най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България.

Какво включват обредите и ритуалите за Малка Богородица?

Това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят ѝ се да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. В жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.

В чест на Богородица се меси и пита, наречена Богородичен хляб. По традиция той се намазва с мед. Може да се украси с тестени фигури – пиленца или слънца, които са символ на детството. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, а друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица, според народните поверия. В някои краища на страната пазят това парче чак до 26 декември.

Свързани статии

Трапезата на Малка Богородица

Курбан-чорба за Малка Богородица

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на света Богородица, отрупана с цветя.

Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.

На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни. Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

Каква е лековитата сила на растенията през този период? 

Между двата празника на Богородица се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек.

Свързани статии

5 поверия за Голяма Богородица

Поверия за хвърлянето на пъпчето на бебето

Поверия за богатство от различни части на света

При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините майки в индоевропейските митологии.

Празниците ѝ изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.

Днес имен ден празнуват хората, които носят имената: Мария (основният имен ден е на 15 август), Борис, Богдан(-а), Боян(-а), Богомил(-а), Богомир(-а), Богослав(-а), Божан(-a), Божин(-а), Божила, Божидар(-а).