Как да помогнете на детето си да се справи с гнева?

Всички деца – като всички хора – се ядосват. Гневът е реакцията на тялото на „борба“, за да ни предпази, когато се чувстваме застрашени. Когато някой наруши нашите граници, ние се ядосваме. Но хората не се ядосват само в отговор на външни заплахи. Когато се случи нещо днес, което ни напомня за минало разстройство, ние се ядосваме, за да се защитим – дори ако заплахата днес не е кой знае колко голяма.

За нас, възрастните е доста трудно да управляваме гнева си, а пък за децата тази задача е направо непосилна. Ето защо те имат нужда от помощ. Как да помогнете на детето си да се справи с гнева?

Помогнете на детето си да осъзнае своите „предупредителни знаци“

След като децата са в пълен прилив на адреналин и реакцията „бий се или бягай“, е задействана, те смятат, че ситуацията е спешна и се борят за живота си. В този момент овладяването на гневните импулси е почти невъзможно, много е трудно да се достигне до тях и всичко, което можем да предложим, е сигурно убежище, докато бурята минава през тях.

Но ако можете да помогнете на детето си да забележи, когато започва да се дразни и да се научи да се успокоява, то ще има много по-малко избухвания. Когато е малко, ще трябва да знаете неговите сигнали и да предприемете превантивни действия – да предложите малко време за гушкане или да го изведете от магазина за хранителни стоки.

Когато порасне, можете да обясните гнева на детето си:

• „Разстройваш се. Можем да поправим тази ситуация. Нека всички да поемем дълбоко въздух и да разберем заедно какво се случва.“
• „Знам, че е трудно. И ти можеш да се справиш.“
• „Тук съм, за да помогна.“ 

Поставете граници на агресията

Позволяването на чувствата не означава, че разрешаваме разрушителни действия. Никога не трябва да се позволява на децата да удрят други хора, включително родителите си. Когато го правят, те почти винаги ни молят да поставим ограничения и да им помогнем да сдържат гнева си.

В такива случаи можете да кажете: „Можеш да бъдеш ядосан колкото искаш, но без да удряш. Всичко е наред, ти си в безопасност. Можеш да ми кажеш колко си ядосан, без да нараняваш другите.“

Някои деца наистина имат нужда да се борят с нещо, когато са ядосани. Добре е да ги оставите да се борят дори с ръцете ви, ако това е, което искат, но не си позволявайте да се нараните. По същия начин не позволявайте на децата да чупят неща в яростта си. Това само засилва чувството им за вина и чувството, че са лош човек. Вашата работа е да служите като безопасно „място“, докато сте свидетел на разстройствата на детето си.

Не изпращайте дете да се успокои само

Вашата цел, когато детето ви е ядосано или разстроено, е да възстановите чувството за безопасност, което изисква вашето спокойно присъствие.

Не забравяйте, че децата се нуждаят най-много от вашата любов, когато „най-малко я заслужават“.

Вместо „време навън“, което дава на децата посланието, че са сами с тези големи, страшни чувства, опитайте „време навътре“, по време на което оставате с детето си и му помагате да премине през чувствата си. Ще се изненадате как детето ви започва да проявява повече самоконтрол, когато възприемете тази практика, защото то се чувства по-малко безпомощно и самотно. Не е нужно да казвате много – просто: „Тук съм... Ти си в безопасност... Слушам.“

Помогнете на детето си да развие емоционална интелигентност

Децата, които се чувстват комфортно с чувствата си, са по-способни да управляват гнева си конструктивно. Някои деца, за съжаление, не се усещат в безопасност, когато изразяват неудобните си чувства. Понякога родителите не са им позволили да плачат, така че вместо това те се ядосват. Такива деца имат родители, които пренебрегват или дори се присмиват на техните страхове или разочарования; или пък са били изпращани в стаите си, за да се „успокоят“ и никога не са получавали необходимата помощ, за да се справят с раздразненията си.

За такива деца болката или скръбта са прекалено силни. Те упорито се опитват да потиснат своите страхове, ревност и тревоги, но потиснатите чувства имат начин да изскочат немодулирани, както когато иначе любящо дете в предучилищна възраст внезапно удари малко бебе например. Тези деца живеят в страх от чувствата си.

За да отблъснат този резервоар от страх, мъка или друга болка, тези деца се ядосват – и остават ядосани. Когато това се случи, детето може да се възползва и от професионална помощ.

Свързани статии

Точен психологически тест разкрива личността ви

Психолог Петя Георгиева: И двата пола имат страх от обвързване, но го показват по различен начин

Психолог Петя Георгиева: Обикновено паник атаките са сигнал за промяна, можем да ги възприемем като сигнална лампа

10 психологически проблема, за които са виновни родителите