Как да се отнасяте с хората, които са ви наранили? Снимка: istock
Да преглътнеш неприятното отношение на някого към себе си понякога може да е непосилна задача. Обидата е сякаш бумеранг, който постоянно се връща. Но животът продължава и вие ще можете да преодолеете и това. Как да се отнасяте с хората, които са ви наранили? Вижте няколко ценни съвета в следващите редове:
Преживяването на миналото може да доведе до пристрастяване. Времето ви дава възможност да го направите отново и да отговорите по различен начин – да отвърнете на удара, вместо да се подчинявате, да изразите мнението си, вместо да заглушите себе си. Освен това ви позволява да разберете по-добре какво е станало.
Къде сбъркахте? Какво трябваше да направите? Независимо от това, което мислите, че е трябвало да направите, не можете да го направите сега. Ако имате посттравматично стресово разстройство, може да се нуждаете от професионална помощ, за да избегнете повторното преразглеждане на инцидента. Ако не го направите, имате нужда от постоянни усилия.
Борете се с желанието да изживявате болката отново и отново. Не можете да се върнете назад и да намерите щастието там. Можете да го изпитате само сега.
Не забравяйте, че вие отговаряте за вашето отношение и реакция. Можете да го преодолеете и да продължите. Ако обидата е била неволна, запитайте се: „Защо увеличавам болката, като се държа за нея?“ Ако сте простили и сте били помолени за прошка, помислете, че човекът е поискал вашата прошка и е продължил напред, защо тогава вие все още сте заседнали в болката?“
Ако болката е била умишлена и непростена, кажете си: „Избирам да простя болката, която човекът ми причини, за да мога да я преодолея.“ След това решете да бъдете щастливи. Това е избор, който трябва да запазите за себе си.
Забелязвали ли сте как, когато сте в добро настроение, ви е трудно да нараните някого или нещо? Може дори да отделите прекалено много време, за да извадите паяк от мивката. Но ако сте в лошо настроение или се чувствате много стресирани, тогава със сигурност няма да се церемоните и с лекота ще го пуснете в канала. Разберете, че хората, които са ви наранили вероятно са изпълнени с гняв и негодувание. Това не ги оправдава, но ще ви помогне по-лесно да преодолеете случилото се.
Прекалено лесно е да се сочи с пръст и да се обвинява извършителят, но никоя подобна трудна ситуация не е изцяло едностранна. Така че обмислете вашите думи или действия, които може би сте извършили, за да налеете масло в огъня. Дори когато чувствате, че сте 100% прави, винаги преразглеждайте дадена трудна ситуация, за да видите каква роля сте изиграли в нея.
Това не означава, че вие трябва да се държите като изтривалка, позволявайки на другите да ви тъпчат, докато вие просто си лежите и приемате това положение. Това означава да се отървете от негативността по-бързо, отколкото бихте направили това преди, за да можете да я замените със състрадание. Помислете за мидата, която може да не харесва тази дразнеща песъчинка в черупката си, но успява да трансформира раздразнението в красива и скъпоценна перла.
Това ще изисква от вас да отделите време, за да се възползвате от възможността да премислите и оцените ситуацията. Понякога самото изчакване ще добави необходимата перспектива и възможност за решение. Като отговаряте, а не просто реагирате, упражнявате контрол върху поведението си. Миналото емоционално насилие може да ви е накарало да развиете някои доста чувствителни „бутони“, които другите могат неволно да натиснат, без да разбират последствията. Научаването на това умение ще ви помогне да реагирате по подходящ начин, придавайки на вашите отговори по-голяма сила и значение за другите.
Няма гаранция, че ще можете да съобщите как се чувствате на човека, който ви е наранил, а ако можете, няма гаранция, че той ще отговори както искате. Все пак кажете това, което трябва да кажете.
Това ще ви помогне да разберете защо ви боли и какво ще направите в бъдеще, за да избегнете подобна болка, така че да можете да се чувствате овластени, вместо жертви. Изследванията всъщност са доказали, че хората, които се съсредоточават върху уроците, научени по време на воденето на дневник, намират преживяването за по-полезно от хората, които не го правят.